Боржигин (на монголски: Боржигин, ᠪᠣᠷᠵᠢᠭᠢᠨ) е владетелски род от Централна Азия, който дава начало на Чингис хан и неговите наследници. Кланът е част от по-широкото монголско племенно общество и играе централна роля в изграждането и управлението на Монголската империя (XIII – XIV век), както и на нейните наследници – Златна Орда, Юен, Чагатайско ханство и Илханидите. Родът остава водещ в монголския елит от началото на първото хилядолетие до началото на ХХ век.
Произход Според монголската митология кланът произхожда от Бодончар Мункхаг, син на мистичната Алан Гуа. В „Тайната история на монголите“ се описва свръхестественото зачатие на Бодончар, което придава божествен характер на рода. По-късни предводители като Кабул хан и Есугей (бащата на Чингис хан) затвърждават властта на рода сред монголските племена.
Етимология Според някои източници името borčïqïn (от тюркски) описва човек със „жълтеникаво-сиви“ или „тъмносини очи“. Някои изследователи предполагат, че името отразява степната символика на цвета и царствения произход.
Ранна история
Племенна консолидация През XI – XII век предшествениците на Чингис хан, като Тумбинай хан и Къбул хан, започват да консолидират племената на Монголската степ. Те установяват клановата йерархия и полагат основите на бъдещата държавност. Есугей, бащата на Темуджин (Чингис хан), е влиятелен вожд, който подготвя терена за възхода на сина си.
Възход на Чингис хан През 1206 г., Темуджин е обявен за Чингис хан, Велик хан на обединените монголски племена. Така Боржигините се превръщат в управляващата династия на Монголската империя – най-голямата континентална империя в историята. Чингис хан разпределя земите между синовете си:
Джучи – предшественик на Златната Орда Чагатай – предшественик на Чагатайското ханство Угедей – наследник на титлата Велик хан
Толуй – предшественик на Илханидите и династията Юен
Златна епоха на Монголската империя
Управление на Империята След смъртта на Чингис хан през 1227 г. Угедей става Велик хан. Внукът на Чингис, Кубилай хан, поема властта през 1260 г. и става император на династия Юен в Китай (официално призната през 1271 г.). Така Боржигините се превръщат в императори на Китай, като съчетават номадска и китайска държавност.
Международно влияние В разцвета си династията управлява територии от Корея до Унгария, от Сибир до Индия. Управляващите Боржигини в различните ханства поддържат формална васална структура спрямо Великия хан в Каракорум, а по-късно в Даду (Пекин).
Упадък и династична трансформация След разпадането на империята през XIV век различните клони на Боржигините продължават да управляват регионално:
Златна Орда в Източна Европа и Русия до XV в. Чагатайско ханство в Централна Азия (до 1687 г.) Илханидите в Иран (до 1335 г.) Юен династията в Китай (до 1368 г.)
След падането на Юен от китайците Боржигините се оттеглят в Монголия и основават т.нар. Северна Юен династия, която управлява до 1635 г.
Късен период и символична роля След окончателното присъединяване на Монголия към манчжурската династия Цин Боржигините запазват статус на благородници и духовни водачи. През XV – XVI век потомъкът Даян хан обединява монголските племена под Боржигински флаг. През XVII век последният хан от Северна Юен – Ердений хан – предава Инсидара (държавният печат или знакът на върховната власт, използван от Великите ханове на Монголската империя и династията Юен) на Цинската династия.
Влияние в България През края на XIII век кланът Боржигин оказва влияние и в България чрез управлението на цар Чака, син на Ногай хан от Златната Орда. В условията на политическа нестабилност през 1299 г. Чака пристига в България и се възкачва на престола с подкрепата на част от местната аристокрация и чрез брак със знатна българска принцеса. Въпреки краткото си управление, което приключва през 1300 г. с убийството му, управлението на Чака е значим пример за разширяването на влиянието на Боржигините отвъд Монголия и Централна Азия.
Вижте още
Чингис хан Монголска империя Династия Юен Златна Орда Илханат
Източници
Atwood, C. P. Encyclopedia of Mongolia and the Mongol Empire. Crossley, Pamela Kyle. A Translucent Mirror. Franke, Herbert; Twitchett, Denis; Fairbank, John King. The Cambridge History of China: Alien Regimes and Border States, 907-1368. "The Genetic Legacy of the Mongols". American Journal of Human Genetics, 72. Halperin, Charles J. (1985). Russia and the Golden Horde: The Mongol Impact on Medieval Russian History. Indiana University Press. Heirman, Ann; Bumbacher, Stephan Peter. The Spread of Buddhism. Histoire des campagnes de Gengis Khan (in French). E. J. Brill. Humphrey, Caroline; Sneath, David. The End of Nomadism?. Kahn, Paul. The Secret History of the Mongols. Li, Gertraude Roth. Manchu: A Textbook for Reading Documents. "In Search of Sacred Names", Mongolia Today Pegg, Carole. Mongolian Music, Dance & Oral Narrative. Perdue, Peter C. China Marches West. Sneath, David. Changing Inner Mongolia: Pastoral Mongolian Society and the Chinese State. Weatherford, Jack. Genghis Khan and the Making of the Modern World. Three Rivers Press.
Литература
Wada Sei 和田清. Tōashi Kenkyū (Mōko Hen) 東亜史研究 (蒙古編). Tokyo, 1959. Honda Minobu 本田實信. On the genealogy of the early Northern Yüan, Ural-Altaische Jahrbücher, XXX-314, 1958. Okada Hidehiro 岡田英弘. Dayan Hagan no nendai ダヤン・ハガンの年代. Tōyō Gakuhō, Vol. 48, No. 3 pp. 1–26 and No. 4 pp. 40–61, 1965. Okada Hidehiro 岡田英弘. Dayan Hagan no sensei ダヤン・ハガンの先世. Shigaku Zasshi. Vol. 75, No. 5, pp. 1–38, 1966. Категория:Монголия Категория:Империи Категория:Династии Категория:Китай Категория:История на Монголия Категория:Монголски династии