Фатимидският халифат (, al-Dawla al-Fāṭimiyya) е исмаилитски шиитски халифат, управлявал части от Северна Африка, Близкия изток и Близкия Средиземноморски басейн в периода от 909 до 1171 година. Халифатът носи името си от Фатима аз-Захра, дъщерята на пророка Мохамед, и претендира, че неговите владетели са нейни преки потомци.
История Основаване Фатимидският халифат е основан през 909 година в Ифрикия (днешен Тунис) от Абдула ал-Махди Билах, който се обявява за имам и халиф. Той е водач на исмаилитското течение в шиитския ислям и претендира за божествено право да управлява мюсюлманския свят. Създаването на халифата е резултат от успешен бунт срещу династията на Аглабидите, подкрепен от берберското племе кутама.
Териториално разширение През X и XI век Фатимидите разширяват своето влияние значително:
През 969 г. завладяват Египет и основават нова столица – Кайро. Разширяват контрола над Хиджаз, включително свещените градове Мека и Медина. За известно време упражняват влияние над части от днешна Сирия, Палестина и дори Сицилия.
Основаване на Кайро След завладяването на Египет, фатимидите основават град Кайро (на арабски: al-Qahira, „Победоносната“), който се превръща в политически, религиозен и културен център. Те изграждат там джамията Ал-Азхар, която впоследствие става един от най-старите и престижни университети в ислямския свят.
Религия и култура Фатимидският халифат налага исмаилизма като официална религия. Въпреки това, той се характеризира с относителна религиозна търпимост към сунити, християни и евреи. Управлението на Фатимидите е белязано от подем на науките, архитектурата, търговията и изкуствата. Под тяхно управление Кайро се развива като космополитен и модерен град.
Упадък и падение През XII век халифатът започва да отслабва поради вътрешни борби, икономически проблеми и външен натиск. Сунитските селджуки и кръстоносците ограничават влиянието на Фатимидите в Леванта. През 1171 г., след смъртта на последния фатимидски халиф Ал-Адид, везирът Салах ад-Дин (Саладин) премахва халифата и основава династията на Айюбидите, като възстановява Абасидския халифат като религиозен авторитет в Египет и създава титлата „Султан на Египет“, която носят владетелите на Египет до османското завоевание през 1517 г.
Наследство Фатимидите оставят траен отпечатък върху ислямския свят. Те са първата и единствена шиитска династия, която успешно установява халифат, конкуриращ сунитския Абасидски халифат. Архитектурата, системата на управление и религиозната им философия оказват влияние върху по-късните мюсюлмански държави. Исмаилитските общности днес, особено под духовното водачество на Ага Хан, се считат за наследници на фатимидското учение.
Източници
Цитирана литература
Допълнителна литература
Cortese, Delia, "Fatimids", in Muhammad in History, Thought, and Culture: An Encyclopedia of the Prophet of God (2 vols.), Edited by C. Fitzpatrick and A. Walker, Santa Barbara, ABC-CLIO, 2014, Vol I, pp. 187 – 91.
Категория:История на Египет Категория:Халифати Категория:Ислям в Египет Категория:Ислям Категория:Египет