Събо Николов Червенушев, известен като Събо Николов, е български емигрант в САЩ, инженер, изобретател, предприемач и филантроп. Първият българин, който става член на Ротари клуб.
Биография
Ранни години и образование Събо Николов е роден на 15 март 1870 година в Панагюрище в семейството на Никола и Гана Червенушеви. Има тежко детство: след като родителите му се разделят, докато той е съвсем малък, започва да чиракува на различни места: в Панагюрище, с. Калагларе, Пловдив и Самоков, като на последните две места е ратай на евангелистките пастори Марш и Слийпър. С помощта на последния през 1887 година Събо Николов успява да емигрира в САЩ. Установява се в град Устър в щата Масачузетс.
Започва да работи, за да се издържа, и учи вечерно в училище. След завършването му започва да следва в Устърския политехнически институт (WPI), където се дипломира като машинен инженер през 1897 година.
Професионална кариера Около 1904 година започва самостоятелна работа. Към 1920 г. е вече вицепрезидент и старши съдружник на Леланд-Гифърд къмпани (Leland-Gifford Co.), занимаваща се с машиностроене и металообработване. През десетилетията фирмата се превръща в един от лидерите в производството на различни видове пробивни и шлифовъчни машини в САЩ.
Събо Николов е автор на няколко патента за изобретения, регистрирани в Патентния офис на САЩ, като най-ранното му изобретение е още от годините му като студент.
През 1915 година Събо Николов става член на Ротари клуб Устър само десет години след учредяването на ротарианското движение, с което той става и първият българин в редиците му. След установяването си в град Пътнам той прехвърля членството си в тамошния клуб, където става президент за мандата 1929 – 1930 година.
Освен дейността си в Леланд-Гифърд къмпани, Събо Николов инициира създаването на банка (Citizens National Bank) в Пътнам, на която остава директор почти до смъртта си, създава местното летище, градската радиостанция, член е на търговската камара, член е в бордовете на местната болница и църква, попечител на Устърския политехнически университет и Устърската академия и собственик или управител на още няколко дружества от сектора на машиностроенето.
На 1 ноември 1899 година Събо Николов сключва брак с Грейс А. Дърфи – детска учителка от град Пътнам, Кънектикът, наследница на един от пилигримите от кораба „Мейфлауър“, както и на участник в Американската революция. Семейство Николови се установяват в Пътнам, където живеят до смъртта си. В края на живота си те купуват и жилище в градчето Клиъруотър, Флорида, където прекарват зимите заради по-мекия климат там.
Благотворителност Събо и Грейс Николови през целия си живот са много активни във всевъзможни обществени и благотворителни инициативи в подкрепа на болници, училища, университети, организации като Червения кръст, „Дъщери на американската революция“, църкви и много други.
Събо Николов подпомага десетки български студенти в американски университети. Един от първите му стипендианти е бележитият учен проф.Димитър Атанасов. За България дарява чрез министъра на земеделието 250 хиляди лева за изграждане на вегетационна къща в агрономическия факултет.
През 1928 г. посещава България и родния си град. Виждайки окаяното състояние на болницата, той предлага да построи и обзаведе нова болница; след като предложението му не е прието, той прави голямо дарение за съществуващата: легла с пълен троен постелъчен комплект, работно облекло за персонала, парна дезинфекционна машина, с която чак до 1979 г. се извършва дезинфекцията на материалите и бельото. При посещението си през 1934 г. прави ново дарение, насочено към гинекологичната медицинска практика в града, което е и в основата на бъдещия родилен дом. Дарител и на детската почивна станция в Панагюрски колонии, издържа двама д двама бъдещи лекари да учат във Франция и Германия, както и двама бъдещи инженери.
Преди смъртта си той завещава цялото си имущество за благотворителност, като една съществена част оставя за ползване от панагюрската болница. Средствата са поверени на специален фонд, а натрупаните лихви могат да се използват за закупуване на необходимата апаратура за болницата, което е правено.
Портрет на Събо Николов е рисуван от Константин Щъркелов.
Събо Николов умира на 24 март 1957 година в Клиъруотър и е погребан в семейната гробница на семейство Дърфи в Пътнам.
Памет В знак на признателност в периода 2000 – 2016 година общинската болница в Панагюрище носи името МБАЛ „Събо Николов“.
В Градския парк на Панагюрище през 2005 година е издигнат бюст-паметник на Събо Николов от Ротари клуб в Панагюрище.
Литература Цвятко Кадийски. „Първият българин ротарианец Събо Николов“. Изд. Ротари клуб - Панагюрище
Източници
Категория:Български инженери Категория:Български меценати Категория:Българи в САЩ Категория:Родени в Панагюрище