Теодор Кастамонит () е византийски аристократ и администратор от края на XII век – главен министър на империята през по-голямата част от първото царуване на император Исак II Ангел.
Живот Семейство Кастамонити вероятно произхожда от Кастамон в Пафлагония и в края на XI век изпъква като един от аристократичните кланове на Византийската империя, чиито членовете заемат различни граждански и военни длъжности при управлението на императорите Комнини. Теодор Кастамонит е брат на Ефросина Кастамонитиса, съпругата на Андроник Дука Ангел и майка на императорите Исаак II Ангел и Алексий III Ангел.
Когато Исак II се възкачва на трона, той не можел да разчита на подкрепата на неспокойните и амбициозни благороднически семейства и търси опора за властта си в бюрократичния елит. Веднага след възцаряването си новият император назначава вуйчо си Теодор за отговорник на финансовата администрация.
Въпреки че страдал от подагра, така че трябвало да бъде носен в носилка според сведенията на съвременника му Никита Хониат, Кастамонит бил красноречив оратор и способен администратор, особено що се отнася до данъчните дела – пизанските и генуезките търговци, например, се оплаквали, че той винаги събирал пълния размер на митото от тях. В резултат на това Исак II скоро го повишава в длъжност логотет на секретите, като го назначил за отговорник на всички граждански отдели. Всъщност Кастамонит станал фактически владетел на империята, тъй като се занимавал с управлението на всички държавни дела, а племенникът му винаги се съобразявал с молбите му. Длъжностните лица и благородниците трябвало да стоят прави в негово присъствие и да му отдават почит. Положението му било толкова високо, че Исак II му позволил да използва императорски атрибути, като например пурпорно военно наметало и пурпорно покривало за седло, или да се подписва със специалното пурпорно мастило, запазено единствено за императора. Теодор Кастамонит е и първият служител, посочен с титлата велик логотет в един хрисовул, даден на генуезците от Исак II през 1192 г. – титла, която скоро заменя тази на логотета на секретите.
Въпреки това, на 15 август 1193 г., по време на шествието за Успение богородично, Кастамонит е приветстван от тълпата като господар и император; след като чува това, той е поразен от апоплексия и въпреки че се възстановява за кратко, умира няколко дни по-късно. Наследен е като главен министър на империята от Константин Месопотамит.
Източници
Цитирана литература
Категория:Родени през 12 век Категория:Починали през 1193 година Категория:Византийци Категория:Кастамонити