Здравното осигуряване в България е система за здравно осигуряване, която в съвременния си вид е установена през 1998 година и се финансира чрез два обособени компонента – задължителен и доброволен. Задължителното здравно осигуряване се администрира от специална държавна институция – Национална здравноосигурителна каса, а доброволното – от лицензирани здравноосигурителни дружества.

Задължително здравно осигуряване

Доброволно здравно осигуряване Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно ЗЗО, право да извършват дейност по доброволно здравно осигуряване имат единствено дружества, получили лиценз от Комисията по финансов надзор.

Данъчни облекчения: Съгласно ЗДДС (чл. 40, т. 3) – вноските по доброволно здравноосигуряване не се облагат. Съгласно ЗКПО (чл. 208) – вноските за доброволно здравно осигуряване, направени от работодателя в размер до 60 лв. месечно за всяко едно лице, се приспадат от облагаемия доход на фирмата. Съгласно ЗДДФЛ (чл. 24, ал. 2, т. 12) – данъците върху доходите на физическите лица се намаляват с направените от осигурените лица лични вноски.

История В България началото на здравното осигуряване е поставено със Закона за здравното осигуряване от 1918 г., с който се осигурява помощ за работниците и служителите при злополука и болест. През 1903 г. в България е въведена безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения за определени категории български граждани, които по една или друга причина са в невъзможност да заплащат за лечението си. Броят на имащите право на такава помощ непрекъснато нараства, за да достигне в началото на 40-те години на XX век до 1 200 000 българи, т.е. около 18% от населението на страната по онова време. Комунистическата пропаганда след Деветосептемврийския преврат създава в обществото погрешна представа, че до 9 септември 1944 г. медицинското обслужване е било платено и се е извършвало на базата на частната практика, въпреки че, поради ограничените възможности на държавата на практика безплатна помощ са могли да получат сравнително малък брой хора.Фашизмът и антифашизмът в българската пенсионна практика през 40-те - 60-те години на ХХ век, автор В. Радева – Научни трудове на Русенския университет – 2009, том 48, серия 6.2

По времето на социализма в България, медицинската помощ в пълен обем по закон е безплатна за гражданите, а стойността ѝ се покрива от държавния бюджет.

През 1998 г. XXXVIII народно събрание приема Закон за здравното осигуряване (ЗЗО). С него в България е възстановено задължителното здравно осигуряване с единствен и монополен държавен оператор на пазара на общественото здравно осигуряване – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която започва да функционира от 15 март 1999 г. Основната ѝ задача по закона е да осъществява и администрира задължителното здравно осигуряване в България, в частта му по управлението на събраните средства и заплащането на използваните здравни дейности и лекарства (в определен обхват и обем) в полза на здравноосигурените лица.

Пръв управител на НЗОК е Стефан Софиянски, а от 2010 г. – д-р Нели Нешева, специалист по акушерство и гинекология, работила в периода 2000 – 2007 г. във водещи фармацевтични компании.

В началото на 2010 г. с НЗОК избухва публичен скандал за липсата на 450 млн. лв. – средства, събрани от осигурителни вноски и изчезнали по време на управлението на предходния управител на касата – Жени Начева, която е обвиняема към 2010 г. за две престъпления по служба.Депутатите отхвърлиха искането на БСП за 450 млн. лв. от резерва на касата - статия в Дневник от 18 март 2010Директорът на Здравната каса Жени Начева с две обвинения - статия в Mediapool от 19 април 2010 Съгласно закона, контролът по изпълнението на бюджета на НЗОК се осъществява от Сметната палата.

Според Закона за здравното осигуряване неосигурените на друго основание се осигуряват сами върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен доход за самоосигуряващите се лица. Така здравната вноска за тях е 8% върху сума, не по-малка от 355 лева и не повече от 3400 лева месечно. Така в началото на 2023 г. минималният размер на здравноосигурителната вноскаЗдравна вноска през 2023 г. – минималният размер е 28,40 лева - статия в infoz.bg от 20 януари 2023 е 28,40 лева, като това е относимо към хора, които са безработни, но не получават обезщетение за безработица, не се осигуряват от държавата и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Бележки

Категория:Осигурителна система в България Категория:Здравно осигуряване