Голямата подмяна (), известна още като Теория на подмяната или Теория на голямата подмяна, е конспиративна теория на белите националисти и крайнодясна теория,, PT71 . първоначално застъпена от френския автор Рено Камю. Оригиналната теория гласи, че със съучастието или сътрудничеството на „подменящите“ елити,, PT29 . етническото френско и бялото европейско население като цяло се подменя демографски и културно от небели хора – особено от страни с мюсюлманско мнозинство – чрез масова миграция, демографски растеж и спад в раждаемостта на белите европейци. Оттогава подобни твърдения биват изказвани и в други страни, особено в Съединените щати.Richard Alba, The Great Demographic Illusion: Majority, Minority, and the Expanding American Mainstream (Princeton UP, 2020) Водещите учени отхвърлят тези конспиративни твърдения за „подменящи“ елити, определяйки ги като основани на неразбиране на демографската статистика и на ненаучен, расистки мироглед.
Макар че подобни теми характеризират различни крайнодесни теории от края на XIX век, конкретният термин е популяризиран от Камю в книгата му от 2011 г. „Le Grand Remplacement“. Книгата свързва присъствието на мюсюлмани във Франция с опасността и унищожението на френската култура и цивилизация. Камю и други конспиративни теоретици приписват последните демографски промени в Европа на умишлени политики, провеждани от глобалните и либерални елити на правителството на Франция, ЕС или ООН. Те го описват като „геноцид чрез подмяна“., PT71 .
Конспиративната теория намира подкрепа в Европа и става популярна сред антимигрантските и белите националистически движения от други части на Запада. Много от техните последователи твърдят, че имигрантите се стичат към предимно бели страни с точното предназначение да направят бялото население малцинство в собствената им земя или дори да причинят изчезването на местното население.Bergmann, Eirikur (2021). "The Eurabia Conspiracy Theory". Europe: Continent of Conspiracies: Conspiracy Theories in and about Europe. Routledge. с. 37-38 Тя е в съответствие с (и е част от) по-голямата конспиративна теория за геноцида на белите, с изключение на подмяната на антисемитските тропи с ислямофобията.Camus, Jean-Yves; Lebourg, Nicolas (2017). Far-Right Politics in Europe. Harvard University Press, с. 206-207 Тази подмяна, заедно с използването на прости, универсални лозунги, е сочена като една от причините за по-широката ѝ привлекателност в паневропейски контекст,Chatterton Williams, Thomas (27 November 2017). "The French Origins of 'You Will Not Replace Us'". The New YorkerBoubeker, Ahmed; Bancel, Nicolas; Blanchard, Pascal (2015). Le Grand Repli (in French). La Découverte, с. 141-142 въпреки че концепцията остава вкоренена в антисемитизма в много бели националистически движения, особено (но не само) в Съединените щати.
Въпреки че Камю публично осъжда насилието на белите националисти, учените твърдят, че призивите за насилие са имплицитни в неговото изобразяване на небелите мигранти като екзистенциална заплаха за бялото население., 23m05s. Няколко крайнодесни терористи, включително извършителите на стрелбите в джамията в Крайстчърч през 2019 г., стрелбата в Ел Пасо през 2019 г., стрелбата в Бъфало през 2022 г. и стрелбата в Джаксънвил през 2023 г., се позовават на тази конспиративната теория. Американските консервативни медийни личности, включително Тъкър Карлсън и Лора Инграм, подкрепят идеите за подмяната.
Предистория Рено Камю развива своята конспиративна теория в две книги, публикувани през 2010 и 2011 г., в контекста на засилване на антиимигрантската реторика в публичния дискурс през предходното десетилетие. Европа също така преживява ескалация на ислямските терористични атаки през 2000-те и 2010-те години, и мигрантска криза през 2015 – 2016 г., което изостря напрежението и подготвя общественото мнение за приемането на конспиративната теория на Камю., PT29 . Тъй като тя изобразява подмяната на населението, за която се твърди, че се случва в кратък период от едно или две поколения, мигрантската криза е особено благоприятна за разпространението на идеите на Камю, докато терористичните атаки ускоряват конструирането на имигрантите като екзистенциална заплаха сред споделящите такъв мироглед.
Темата на Камю за бъдещия упадък на европейската култура и цивилизация е паралелна и на „културно песимистичната“ и антиислямската тенденция сред европейските интелектуалци от този период, илюстрирана в няколко бестселъра с праволинейни заглавия, издадени през 2010-те: „Германия се самоунищожава“ (, 2010) на Тило Сарацин, „Френското самоубийство“ (, 2014) на Ерик Земур или „Подчинение“ (, 2015) на Мишел Уелбек.
Концепция на Рено Камю Конспиративната теория за „Голямата подмяна“ е разработена от френския автор Рено Камю, първоначално в книга от 2010 г., озаглавена „Азбука на невинността“ (L'Abécédaire de l'in-nocence), и през 2011 г. в едноименната книга Le Grand Remplacement (introduction au remplacisme global). Камю твърди, че името „Голяма подмяна“ му хрумва почти случайно, може би като повече или по-малко несъзнателно препратка към Голямото експулсиране на акадците през XVIII век., 4m25s. Като епиграф към последната книга Камю избира остроумието на Бертолт Брехт от сатиричната поема Die Lösung, че най-лесното нещо, което може да направи едно правителство, загубило доверието на народа си, е да избере нови хора.
Според Камю „Голямата подмяна“ е подхранвана от индустриализация, секуляризизъм и декултурация. Материалистичното общество и глобализмът са създали подменим човек, без никаква национална, етническа или културна специфичност – онова, което той нарича „глобална подмяна“. Камю твърди, че Голямата подмяна не се нуждае от дефиниция, тъй като терминът, според неговите възгледи, не е концепция, а по-скоро е феномен.
В теорията му коренното френско население („подменените“) е описвано като демографски подменено от небяло население („подменящите [народи]“) – идващи главно от Африка или Близкия изток – в процес на „заселническа имиграция“, насърчавана от „подменяща сила“., PT71 .
Камю често използва термини и понятия, свързани с периода на окупираната от нацистите Франция (1940 – 1945). Той например нарича „колонизатори“ или „окупатори“ хората от неевропейски произход, които живеят в Европа, и отхвърля онова, което нарича „подменящи елити“, като „колаборационисти“., 23m05s. През 2017 г. Камю основава организацията Национален съвет на европейската съпротива, в очевидна препратка към Националния съвет на съпротивата от Втората световна война (1943 – 1945). Тази аналогия с френската съпротива срещу нацизма е описана като имплицитен призив към омраза, директни действия или дори насилие срещу онова, което Камю нарича „окупатори; т.е. имигрантите“. Той също така сравнява Голямата подмяна и т. нар. „геноцид чрез подмяна“ на европейските народи с Холокоста.
Възможни влияния В епилога на книгата си от 2011 г. „Голямата подмяна“ Камю споменава две влиятелни фигури: апокалиптичната визия на британския политик Енох Пауъл за бъдещите расови отношения, изразена в речта му от 1968 г. „Реки от кръв“ (), и описанието на колапса на Запада от огромната приливна вълна на имигранти от Третия свят от френския автор Жан Распай в романа му от 1973 г. „Лагерът на светците“ ().Polakow-Suransky, Sasha (2017). Go Back to Where You Came From: The Backlash Against Immigration and the Fate of Western Democracy. Oxford University Press, с. 210
През 2016 г. Камю също така заявява пред списание The Spectator, че ключът към разбирането на „Голямата подмяна“ може да бъде намерен в книгата му от 2002 г. Du Sens. В нея той пише, че думите „Франция“ и „френски“ се равняват по-скоро на естествена и физическа реалност, отколкото на правна реалност, в Кратилизъм, подобен на разграничението на Шарл Мора между „правната“ и „реалната страна“.
Сходни теории Конспиративна теория за белия геноцид Въпреки собствените си особености и концепциии „Голямата подмяна“ е обхваната в по-голямата и по-стара конспиративна теория за белия геноцид, популяризирана в САЩ от неонациста Дейвид Лейн в неговия Манифест за геноцида на белите от 1995 г. (), където той твърди, че правителствата в западните страни възнамеряват да превърнат белите хора в изчезнал вид. Учените като цяло са съгласни, че макар да не е баща на темата, Камю наистина е въвел термина „Голяма подмяна“ като лозунг и концепция и в крайна сметка го е популяризирал през 2010-те г.
Идеята за „подмяната“ под ръководството на враждебен елит може да се проследи до антисемитските конспиративни теории отпреди Втората световна война, които постулират съществуването на еврейски заговор за унищожаване на Европа чрез смесване на бракове, особено в антисемитския бестселър на Едуар Дрюмон „Еврейска Фрация“ (1886). Коментирайки тази прилика, историкът Никола Льобур и политологът Жан-Ив Камю предполагат, че приносът на Рено Камю е бил да замени антисемитските елементи със сблъсъка на цивилизации между мюсюлмани и европейци. Също в края на XIX век империалистическите политици се позовават на Péril jaune (Жълтата опасност) в своите негативни сравнения на ниската раждаемост във Франция и високата раждаемост в азиатските страни. От това твърдение възниква изкуствения, културен страх, че азиатските работници имигранти скоро ще залеят Франция. На тази опасност уж може да бъде успешно да се противодейства само чрез повишена плодовитост на френските жени. Тогава Франция би разполагала с достатъчно войници, за да осуети евентуалния поток от имигранти от Азия.Margaret Cook Anderson, Regeneration Through Empire: French Pronatalists and Colonial Settlement in the Third Republic (University of Nebraska Press, 2014) с. 25. Националистическите писания на Морис Барес от този период също са отбелязани в идеологическата генеалогия на „Голямата подмяна“: през 1889 г. и през 1900 г. арес твърди, че във Франция се случва подмяна на местното население под комбинирания ефект на имиграцията и спада в раждаемостта.
Учените също така подчертават съвременното сходство с европейските неофашистки и неонацистки мислители от непосредствено след войната, особено Морис Бардеш, Рене Бине и Гастон-Арман Амодрюз, и с концепции, развивани от 60-те години на XX век нататък от френското крайнодясно движение на Новата десница. See also Antoine Dubiau's book review: "Stéphane François thus shows that Europe is seen [in Nouvelle Droite's writings] as besieged by immigration, which is presented as an invasion or even a colonization, prefiguring the fantasy of the "great replacement" that has now taken hold in the media. The author also reminds us that these theories are based on an idea of Europe as a coherent cultural entity, anchored in a supposed 'racial continuity for nearly 30,000 years' (p. 41)." Свързаната и по-нова конспиративна теория за „Еврабия“, публикувана от британската авторка Бат Йеор в едноименната ѝ книга от 2005 г. (Eurarabia), често е споменавана като вероятно вдъхновение за „Голямата подмяна“ на Камю. Теорията за Еврабия също така включва глобалистки образувания, водени както от френски, така и от арабски сили, които заговорничат да ислямизират Европа, като мюсюлманите потапят континента чрез имиграция и по-висока раждаемост. Конспиративната теория също така изобразява имигрантите като нашественици или като пета колона, поканена на континента от корумпиран политически елит.
Анализ Демографска статистика Докато етническата демография на Франция се е променила в резултат на имиграцията след Втората световна война, учените като цяло отхвърлят твърденията за „голямата подмяна“, като ги считат за основани на преувеличаване на имиграционните статистики и ненаучни, расово предубедени възгледи. Географът Ландис Маккелар критикува тезата на Камю за допускането, че имигрантите от трето и четвърто поколение по някакъв начин не са французи. Изследователите изчисляват мюсюлманското население на Франция на между 8,8% и 12,5% през 2017 г. и по-малко от 1% през 2001 г., което прави „подмяната“ малко вероятно според Маккелар.
Расови конотации