Му̀са ибн Джа̀фар ал-Ка̀зим (на арабски: موسى بن جعفر الكاظم) е седмият имам в шиитската традиция на дванадесетте имами. Той е син на имам Джафар ал-Садик и играе ключова роля в оформянето на шиитската мисъл и духовност в период на политически репресии от страна на Абасидския халифат.

Биография Роден е през около 745 година в селището Абуа, близо до Медина. За майка му Хамида се съобщава, че е с берберски произход. Той израства в семейство, отдадено на религиозни знания и благочестие, под ръководството на баща си – уважавания учен и духовен водач имам Джафар ал-Садик.

След смъртта на баща му през 765 г., ал-Казим е признат за легитимен имам от по-голямата част от шиитската общност. Малцинство приема друг син на ал-Садик – Исмаил, което води до обособяване на исмаилитското течение и ал-Казим поема духовното водачество и продължава традицията на мирна съпротива срещу религиозната и политическа несправедливост.

През по-голямата част от живота си имамът е подложен на наблюдение, арести и заточения от страна на Абасидите, особено по времето на халиф Харун ар-Рашид. Причината за репресиите е опасението на властта от широкото влияние на имама сред народа и потенциалните шиитски въстания.

Той прекарва дълги години в различни затвори в Багдад и околностите. Въпреки затворничеството, според традиционните предания той продължава да обучава свои последователи и да ръководи духовния живот на шиитската общност.

Умира през 799 г. в Багдад. Шиитската традиция твърди, че той е починал в затвора, като се предполага, че е бил отровен. Погребан е в джамията Ал-Казимия и днес гробът му е важно място на поклонение за шиитите.

След смъртта му, имаматът преминава към неговия син Али ар-Рида, който става осмият шиитски имам. Муса ал-Казим е запомнен в шиитската история като символ на търпение, духовна устойчивост и съпротива срещу тиранията.

Източници

Външни препратки Ализаде А. А. Муса ибн Джафар // Исламский энциклопедический словарь. – М.: Ансар, 2007. – С. 559. – ISBN 978-5-98443-025-8. (CC BY-SA 3.0) Петрушевский И. П. Ислам в Иране в VII – XV вв. (Курс лекций) / Отв. редактор проф. В. И. Беляев. – М.: Издательство Ленинградского университета, 1966. – С. 251 – 252. – 400 с. – 2320 экз.

Категория:Шиитски имами