Генералисимус Тан Шве ( (роден на 2 февруари 1933 г., Чаушае, регион Мандалей, Мианмар) е военен диктатор на Мианмар от 23 април 1992 г. до 4 февруари 2011 г. Той става председател на вече управляващата военната хунта от 15 ноември 1997 г. до 30 март 2011 г., която се е наричала Държавен съвет за мир и развитие (ДСМР).
Биография Тан Шве е роден в бедно семейство и е работил като пощальон. През 1953 г. е вербуван да се бори с бунтовници и сепаратисти и постъпва в училище за подготовка на офицери, което завършва през 1954 г.
В продължение на много години той работи в отдела за Вербална война на фронта срещу Карен. След държавния преврат през 1962 г., организиран от генерал Не Уин, кариерата му бързо набира скорост. През 1985 г. става бригаден генерал, а през 1986 г. – генерал-майор. През 1988 г. се присъединява към Централния изпълнитрлрн комитрт комитет на Бирманската социалистическа програмна партия (BSPP) на генерал Не Уин.
На 21 септември 1988 г. той става един от 21-те членове на военната хунта, наречена Държавен съвет за възстановяване на законността и реда (SLORC), ръководен от генерал Сое Маунг. Той става първи помощник на Сое Маунг, който подава оставка по здравословни причини на 23 април 1992 г. След това Тан Шве става председател на SLORC. Той става и министър-председател, министър на отбраната и главнокомандващ.
Първоначално провежда по-либерална политика от своите предшественици. Освобождава политически затворници и смекчава мерките срещу лидера на опозиционната партия NLD, Аун Сан Су Чжи, която е под домашен арест от юли 1989 г. През 1993 г., в отговор на загубените избори през 1990 г., е свикана Националната конституционна конференция (НКК), за да изготви нова конституция. Тан Шве разхлабва държавния контрол върху икономиката и се стреми към присъединяване на Мианмар към АСЕАН, което се случва през 1997 г. През това време той уволнява много министри за корупция. Тан Шве позволява на международни организации като Международния комитет на Червения кръст и Amnesty International да посетят Мианмар за първи път.
В същото време той продължава да преследва малцинствата в Бирма, особено Карените и Шан. Под негово ръководство започва кампания за преследване на мюсюлманското население рохингия, в резултат на която 250 души са убити. 250 000 души бягат в Бангладеш. Нова конституция така и не е приета, тъй като Националният съвет по комуникации (NCC) е разпуснат през 1995 г. Конференцията е свикана отново само за няколко седмици през 2004 – 2005 г. Той не успява да установи диалог с опозицията, подлага на репресии активни журналисти, а през май 2003 г. Аун Сан Су Чжи е арестувана отново и поставена под домашен арест.
Съпругата му, До Джайин Джайин (от народа Пао), е активна и в политиката, особено в назначаването на висши служители.
През 2011 г. той подава оставка от всички постове. Наследен е като държавен глава от президента на Мианмар Тейн Сейн, а като командир на въоръжените сили – от Мин Аунг Хлаинг.
Личен живот По време на будистката Нова година семейството на Диктатора получава огромни подаръци, през 2004 г. те възлизат на 700 милиона евро.
През 2006 г. видеозапис от сватбата на дъщерята на Тан Шве, Тандар Шве, е публикуван в интернет, което предизвиква спорове и критики от страна на бирманските и чуждестранните медии за пищния и привидно показен прием.
През януари 2009 г. внукът на Тан Шве, Твей Аунг, помолил дядо си да купи един от най-популярните футболни клубове в света, „Манчестър Юнайтед“, за 1 милиард щатски долара. Според съобщенията обаче той се отказал от плана, тъй като подобна инвестиция, само месеци след като циклонът Наргис отнема живота на близо 150 000 души, била счетена за неосъществима.
Бележки
Външни препратки Биография Биография в CIDOB Биография Интервю за списание Leaders, 1998 г.
Категория:Генералисимуси Категория:Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ Категория:Родени през 1933 година Категория:Родени на 2 февруари Категория:Страници с непроверени преводи Категория:Мианмарски генерали Категория:Мианмарски политици