Йоан Комнин Аксух, известен като Йоан Комнин – Тлъстия (), е византийски аристократ от края на XIII век, който се опитва да узурпира императорския престол от Алексий III Ангел чрез неуспешно завършил преврат в Константинопол на 31 юли 1201 г. (или 1200 г.). Превратът е организиран от съперничещи си аристократични семейства, настроени срещу управляващата династия на Ангелите, и обикновените хора, които са недоволни от неуспехите на династията срещу външни врагове. Преди това Йоан е бил незначителна фигура в двора, но се превръща във водещо лице на въстанието заради императорската си кръв, тъй като бил потомък на Комнините. Истинската движеща сила зад преврата му обаче вероятно е амбициозният Алексий Дука Мурзуфул. С подкрепата на столичното население заговорниците успяват да завземат по-голямата част от Големия дворец в югоизточния ъгъл на Константинопол, който тълпата продължила да ограбва, а Йоан Комнин е коронясан в „Света София“. Алексий III обаче се намирал във Влахернаския дворец и изпратил сили по море, за да дебаркират в частта от Големия дворец, която все още била държана от лоялната му варяжка гвардия. По-голямата част от градската тълпа се разпръснала за през нощта и варягите не срещнали големи затруднения при потушаването на преврата. Йоан Комнин бил заловен и екзекутиран заедно с много от последователите си.
Произход и политическа обстановка
Йоан Комнин – Тлъстия е от смесен гръко-тюркски произход, тъй като произхожда както от Комнините, така и от Аксухите. Баща му е видният протостратор Алексий Аксух. Аксухите са семейство от тюркски произход, тясно свързано с Комнините, от което произлизат редица изтъкнати генерали. Двете семейства също са сключвали смесени бракове: майката на Йоан, Мария Комнина, е дъщеря на Алексий Комнин, който е най-големият син и съимператор на император Йоан II Комнин. По този начин Йоан е могъл да претендира за родословие, сравнимо с, ако не и превъзхождащо това на управляващите Ангели, макар само по майчина линия.
Управлението на Алексий III Ангел (1195 – 1203) било неспокойно от самото начало: аристокрацията заговорничела срещу него, настоятелното му искане за нови източници на приходи било блокирано от отказа на Сената, духовенството и търговците да дадат своя принос, докато нисшата и средната класа на имперската столица често изразявала недоволството си чрез бунтове срещу корумпирани чиновници. Най-забележителен от тези бунтове е мащабното въстание през февруари 1200 г. срещу Йоан Лагос – надзирател на преториума, или главния затвор на Константинопол, което било кърваво потушено от императорските войски.
Йоан Комнин – Тлъстия е бил незначителна фигура в императорския двор и в една маргинална бележка, датираща от края на XIII век, Алексий Дука Мурзуфул, който за кратко става император по време на последната обсада на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход, е посочен като истинският организатор на преврата. Той със сигурност е бил подкрепен от по-широк кръг благородници от епохата на Комнините, вероятно дори от братята Алексий и Давид Комнини, които по-късно основават Трапезундската империя (1204 – 1461). Така историкът Майкъл Анголд проследява корените на преврата до събитията от началото на 1199 г., когато Алексий III омъжва дъщерите си Ирина и Анна за младите благородници Алексий Палеолог и Теодор Ласкарис. Тези бракове не само говорят за нарастващото доверие на императора към тези семейства, но осигуряват също императорското наследяване и поставят началото на установяването на отделна аристократична база на властта, което трябва да е предизвикало недоволството на много благороднически семейства.
Въстанието обаче е подхранвано и от общото чувство на недоволство и унижение от провалите на Ангелите, особено по отношение на външната политика. Това е видно от макар и украсения разказ на очевидеца Николай Месарит, според когото поддръжниците на Тлъстия провъзгласили, че отсега нататък всичко ще върви добре за Романия, че враговете ѝ ще бъдат победени и че царете на целия свят ще дойдат да отдадат почит на Константинопол.
Преврат
Превратът на Йоан Комнин – Тлъстия започва на 31 юли 1201 г., когато заговорниците нахлуват в „Света София“, където се заклеват да възстановят империята в древните ѝ предели, заети от българи, турци и латинци. Докато Йоан Комнин – Тлъстия е провъзгласен за император и коронясан от един монах – по време на въстанието патриарх Йоан X Каматир се скрил в един шкаф, – населението на столицата се бунтува отвън и подпалва редица църкви. След това заговорниците маршируват към Големия дворец, древното седалище на византийските императори. Заобикаляйки порта Халки, която е била държана от страховитата варяжка гвардия, те се насочват към императорската ложа на Хиподрума, катизмата, която била свързана с дворцовия район. Поддръжниците на Йоан наистина успяват да прогонят македонската гвардия, разположена там, и влизат в двореца през Карейската порта.
След като установил контрол над западните части на двореца, Йоан Комнин – Тлъстия седнал на императорския трон, който се счупил под огромната му тежест. Той не предприел никакви по-нататъшни действия за затвърждаване на позицията си, освен да назначи главните си последователи на най-високите постове в империята. В същото време неговите поддръжници, които заедно с градската тълпа включвали значителна група грузински и италиански наемници, започнали да ограбват сградите. Те дори стигнали до Неа Еклесия и църквата „Света Богородица Фароска“, главното хранилище на империята за свети мощи, което било защитавано от нейния скевофилакс Николай Месарит. Месарит и неговите хора успявали да отблъскват грабителите, докато той не бил ранен в схватката, което го принудило да се оттегли в църквата на Фарос.
С настъпването на нощта по-голямата част от тълпата, която съпроводила щурма на двореца по-рано същия ден, си тръгнала, възнамерявайки да възобнови грабежите на следващия ден. Междувременно Алексий III, който живеел във Влахернския дворец, намиращ се в северозападния ъгъл на града, се организирал за контраатака. Малка сила била изпратена с лодки около полуострова на града до манастира „Одигитрия“ северно от Големия дворец. Тя е предвождана от зетя на императора Алексий Палеолог, който по това време вероятно е бил смятан за негов наследник, и бързо осъществява контакт с варягите, които се задържали в северните части на Големия дворец, около порта Халки.
Лоялистките сили се отправили към Хиподрума, където прогонили повечето от поддръжниците на Йоан. След това влезли в двореца, където срещнали малка съпротива от страна на хората на Тлъстия. Той самият е заловен след кратко преследване в двореца и главата му била незабавно отрязана, за да бъде изложена на следващата сутрин на Форума на Константин, докато тялото му било изложено във Влахерна. Подобна съдба сполетяла много от неговите поддръжници същата нощ, докато други били заловени и измъчвани, за да се разкрият имената на всички заговорници. Алексий Дука Мурзуфул вероятно също е бил хвърлен в затвора заради ролята си в тази афера (известно е, че е бил в затвора през 1203 г.), а двамата братя Комнини, Алексий и Давид, изглежда, успели да избягат от столицата веднага след провала на преврата.
Историография Превратът на Йоан е бил подробно описан от съвременниците му: историкът Никита Хониат го разглежда накратко и доста пренебрежително, но Николай Месарит е оставил дълъг разказ на очевидец на събитията, в които неговата собствена роля е подходящо подчертана. Учените Никифор Хризоверг и Евтимий Торникий написали речи в чест на провала на преврата.
Някои съвременни генеалози смятат Йоан за възможен баща на Теодора Аксухина, която е съпруга на трапезундския император Алексий I Велики Комнин (1204 – 1222), но това остава са предположение: фамилното име Аксухина ѝ е приписано, защото най-големият ѝ син – трапезундският император Йоан I Велики Комнин, също го използва.
Източници
Цитирана литература
Категория:Византийски узурпатори Категория:Починали през 1201 година Категория:Комнини Категория:Аксухи