Битинското глухарче (Taraxacum bithynicum DC.) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Разпространено е в Южна и Югоизточна Европа и Югозападна Азия. В България се среща в Пирин и Рила и е вписано в Червената книга на България като застрашен вид.
Описание Битинското глухарче е многогодишно тревисто растение. Стъблата му са тънки, с височина от 3 до 10 cm. Листата обикновено са плитконаделени, а дяловете – триъгълни. Кошничките са с дължина от 9 до 12 mm, широки 7 – 10 mm; външните обвивни листчета са прилегнали към вътрешните, полуяйцевидни, с ръб. Езичестите цветове са жълти, от външната страна червеникави, къси. Тялото на плодосемката е 3,5 – 4 mm, човката е удебелена, с дължина от 4 до 7 mm, хвърчилката е бяла.
Цъфти от юни до юли, плодоноси от август до септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разпространявани от вятъра.
Разпространение Вирее по влажни планинско-ливадни почви, край планински езера и потоци, до топящи се снежни преспи в субалпийския пояс в съобщества на Poa alpina, Alopecurus gerardii, Alopecurus riloensis и др.
В България се среща на надморска височина между 2000 и 2900 m в Пирин (Големия Казан, Баюви дупки, Муратов връх, Горно Влахино езеро), Рила (склоновете на върховете Манчо и др.).
Застрашеност Находищата на битинското глухарче в България са застрашени от строежа на ски писти, влекове, лифтове и пътища във високата част на Рила и Пирин.
Опазване Местообитанията му се намират в Националния парк „Пирин“ и Националния парк „Рила“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ в България.
За да бъде опазено, битинското глухарче е необходимо да бъде включено в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Бележки
Категория:Сложноцветни Категория:Застрашени видове Категория:Флора на Пирин