Димитър Цолов (оперен певец)

Димитър Иванов Цолов е български оперен певец, тенор.

Биография Роден е на 12 август 1925 г. в Ловеч, в семейството на чиновник и домакиня. Има по-голям брат Данаил (по-късно известен учител по математика в Ловеч) и по-малка сестра Светослава.

Още от малък проявява своята музикалност и гласова дарба и редовно участва като солист в детски концерти, а по-късно и в училищни музикални представления. Ловешкият вестник „Стремление“ през 1938 г. пише: „На годишния акт на прогимназия „Васил Левски“ пя ученикът Димитър Цолов. Ако този талантлив младеж попадне в добри педагогически ръце, от него може да стане отличен певец“. По-късно, вече ученик в гимназията, е солист и хорист в мъжкия хор „Кавал“ (Ловеч), а през 1943 – 1944 г. изпълнява теноровата партия на Петър от оперетата „Наталка Полтавка“ под диригентството на Евстати Павлов.

Като войник участва в самодейни състави и от началото на 1946 г. дослужва войнишката си служба като хорист-солист във Военно-представителния хор на Българската народна армия. След това от 1 декември 1946 до 1 май 1951 г. е назначен за хорист-солист в Ансамбъла за песни и танци към МВР. Междувременно през 1950 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

През май 1951 г. след успешно издържан изпит е приет в новообразувания Стажантски институт към Софийската народна опера. На държавния изпит през 1952 г. се представя в ролята на Херцога от „Риголето“ на Верди (фрагмент от IV действие) и след това е назначен за редовен артист в Софийската опера, където работи повече от 45 години като солист, а от 1985 до 1997 г. и като артистичен секретар.

В периода 1953 – 1958 г. работи по съвместителство и като солист в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия. Същевременно се развива и кариерата му на солист в операта, където изпълнява с успех редица роли: Иван Ликов от „Царска годеница“ на Римски-Корсаков, граф Алмавива от „Севилския бръснар“ на Росини, Алфред от „Травиата“ на Верди, Ленски от „Евгений Онегин“ на Чайковски, Тамино от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, Анатол Курагин от „Война и мир“ на Прокофиев, Илия от „Луд гидия“ на Хаджиев и др.

През 1961 г. получава стипендия за специализация в Италия и през март същата година заминава за Рим, където в продължение на девет месеца учи при известната певица и вокален педагог Лина Скавици (Lina Scavizzi). По време на престоя си в Рим се запознава и с големия бас Борис Христов, който лично наблюдава развитието му и му оказва ценна помощ. През 1962 г. се завръща в София и се представя в нови роли: Едгардо от „Лучия ди Ламермур“ на Доницети, Дон Отавио от „Дон Жуан“ на Моцарт, Рудолф от „Бохеми“ на Пучини, Де Грийо от „Манон“ на Масне, Йеник от „Продадена невеста“ на Смѐтана, княз Голицин от „Хованщина“ на Мусоргски, княз Шуйски от „Борис Годунов“ на Мусоргски. Следват и Владимир от „Княз Игор“ на Бородин, Княза от „Русалка“ на Драгомижски, Лоенгрин от „Лоенгрин“ на Вагнер, Кормчията от „Летящият холандец“ на Вагнер, Фентон от „Веселите уиндзорки“ на Ото Николай, Паулино от „Тайния брак“ на Чимароза, Арлекин от „Палячи“ на Леонкавало, Ринучо от „Джани Скики“ на Пучини, Рикардо от „Четиримата грубияни“ на Волф-Ферари, Лученцо от „Укротяване на опърничавата“ на Шебалин, Жакино от „Фиделио“ на Бетовен, поручик Боляров от „Юлска нощ“ на Хаджиев, Грицко от „Сорочински панаир“ на Мусоргски и др., общо над 75 образа в цялата му кариера. Последната му роля е на Императора от „Турандот“ на Пучини, изпълнява я вече навършил 70 години.

Димитър Цолов участва в спектакли на всички оперни театри в България, в Музикалния театър в София, а също и като солист на Софийската филхармония, на Българския камерен оркестър и на хоровете „Гусла“ и „Кавал“.

През 1972 г. заминава на специализация във Виена при Мария Бранд, известна вокална педагожка.

Гастролира със спектакли и концерти в Китай, Корея, ГДР, Полша, Югославия, Чехословакия, Румъния, Австрия, Италия, Франция, Белгия, Люксембург и други страни.

През 1985 г. е поканен от тогавашния директор на Софийската опера Светозар Донев да поеме и функциите на артистичен секретар. Успоредно с това от 1994 г. е и организационен секретар на Музикалното общество „Борис Христов“, където работи в тясно сътрудничество с председателя Любен Живков и с писателя Георги Данаилов за поставянето на създадения от скулптора Георги Чапкънов бюст на големия бас на площад „Александър Невски“ в София, а също и за организирането, заедно с диригента и композитор Пламен Джуров, на Международния конкурс за млади оперни певци в Софийската опера, носещ името на Борис Христов.

Награден е с орден „Кирил и Методий“ I и II степен, както и със Златна значка на Българските профсъюзи и с юбилеен медал „25 години народна власт“.

Умира на 16 декември 1999 г. след тежко заболяване.

Източници

Категория:Български оперни певци Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Родени в Ловеч