Антивоенни протести в Русия

Антивоенни протести в Русия започват от първия ден на нападението над Украйна (24 февруари 2022 г.) по улиците в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове в Русия. В тях участват мирно протестиращи граждани, въпреки усилията на властите да потиснат антивоенните настроения и стотиците арести още в първия ден. Руският независим медиен проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо, който ежедневно публикува информация за протестите и списъци с имена на арестуваните, съобщава, че общо 1820 демонстранти са задържани в 58 руски града само на 24 февруари, включително 1002 в Москва.

На 25 февруари Службата на ООН по правата на човека разпространява изявление, в което се казва, че е „обезпокоена от многобройните произволни арести на демонстранти в Русия, които вчера протестираха срещу войната“. Говорителката на Върховния комисар на ООН по правата на човека Равина Шамдасани подчертава, че задържането на лица за упражняване на правото им на свобода на изразяване или на мирни събрания представлява произволно лишаване от свобода и призова протестиращите да бъдат освободени незабавно. Руското правителство заявява, че хората, които са против нахлуването на страната в Украйна, „нямат право да организират протестни действия“, без първо да са потърсили и получили разрешение. По време на конферентна връзка с чуждестранни журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „съгласно закона, без да спазват съответните процедури, тези граждани нямат право да организират протестни действия, за да изразят своята гледна точка“. Той прави опит да омаловажи мащаба на протестите, като заявява в петък, че президентът Владимир Путин „чува мнението на всеки и разбира съотношението на тези, които имат различна гледна точка и тези, които са съпричастни към подобни необходими операции“.

Въпреки това протестите продължават и към 2 март общият брой на задържаните или арестуваните протестиращи граждани в Русия от началото на инвазията е близо 7600 души.

Още над 24 февруари е публикувано отворено писмо срещу нападението над Украйна, инициирано и подписано в рамките на часове от над 600 руските учени и научни журналисти. В него се казва, че „тази фатална стъпка води до огромни човешки загуби и подкопава основите на изградената система за международна сигурност“, а отговорността за „отприщване на нова война в Европа е изцяло на Русия“. Към 3 март подписалите писмото вече са близо 7000. Повече от 1400 (към 3 март) дипломанти, студенти, аспиранти и служители на Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) подписват съвместно отворено писмо до президента Путин, чрез което категорично се противопоставят на военните действия на Руската Федерация на територията на Украйна. „Намираме за морално неприемливо да стоим настрана и да мълчим, когато в съседна държава умират хора. Умират по вина на онези, които предпочитат оръжията пред мирната дипломация“.Открытое обращение к Президенту Российской Федерации от лица выпускников, студентов, аспирантов и сотрудников МГИМО МИД РФ

Повече от 4300 души са задържани заради участие в протестите срещу войната в Украйна, които се провеждат в много градове в Русия на 6 март. Последните протести в Русия с толкова многобройни арести са състоялите се през януари 2021 г., когато хиляди настояват за освобождаването на опозиционния лидер Алексей Навални, след като той е арестуван при завръщането си от Германия, където се възстановява след опит за убийството му. Според информацията, публикувана от руското вътрешно министерство, полицията е задържала около 3500 души, включително 1700 в Москва, 750 в Санкт Петербург и 1061 в други градове. Медийният проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо съобщава, че разполага с данни за задържането на най-малко 4366 души в 56 различни града, в т.ч. в Сибир, където случаите на толкова много задържани за участие в протести граждани са рядкост. Така 11 дни след нападението на Русия в Украйна на 24 февруари общият брой на задържаните заради участие в протести срещу войната надхвърля 13 000.

ОВД-Инфо съобщава, а видеоматериали, разпространявани в социалните медии, чиято автентично е проверена и потвърдена от CNN. свидетелстват за множество случаи на физическо насилие срещу протестиращите от страна на полицията, включително побои и използване на електрошокови пистолети. Сред задържаните са 13 журналисти и 113 непълнолетни.

Според информация, разпространена в няколко онлайн издания и в Telegram, на 11 март е арестуван Марк Бернщейн – ИТ специалист, активист и дългогодишен редактор в руската Уикипедия от Минск, Беларус. Ден по-рано Главна дирекция за борба с организираната престъпност и корупцията на Беларус (ГДБОПК, или в оригинал ГУБОП) публикува в своя официален профил в Телеграм лични данни на Бернщейн, в т.ч. потребителското му име в Уикипедия и местоработата му, обвинявайки го в нарушаване на разпоредбите на новия закон на Русия, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили, във връзка с редакциите му в статии в Уикипедия за нападението на Русия срещу Украйна. Според публикация по темата в The Verge в канала на ГУБОП в Telegram е публикувано и видео с ареста на Бернщейн. На 11 март достъпът до канала е преустановен, а в съобщение, препубликувано от канала на ГУБОП МВД РБ в новосъздаден на 12 март Телеграм канал отново под името ГУБОП, се твърди, че оригиналният канал на звеното, следван от 12 000 души, е бил изтрит.Предварителен преглед на съобщението на @GUBOPRB1 в Telegram през браузър

На 24 юни независимото издание „Медиазона Беларусь“ съобщава, че районен съд в Минск е издал присъда на Марк Бернщейн за мярка за неотклонение домашен арест за срок от три години, след като го признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в организиране и подготовка на действия, грубо нарушаващи обществения ред, или активно участие в тях (чл. 342 (1) от Наказателния кодекс). Медиазона Беларусь се позовава на роднина на Бернщейн, а публикацията е разпространена от редица други независими издания. Въпреки че първоначалното му задържане по член 24.3 от Кодекса за административните нарушения (за неподчинение на длъжностно лице) е за срок от 15 дни, Бернщейн така и не е бил освободен от ареста, казва се още в материала на Медиазона.

След нови протести в страната на 13 март, неделя, общият брой на задържаните надхвърля 14 000, от които 170 души са с мярка за неотклонение „задържане под стража", съобщава ОВД-Инфо.Публикация с данните към 13 март в официалната страница на ОВД-Инфо Само в неделния ден полицията е арестувала най-малко 850 души по време на демонстрации в 37 руски града, като около половината от тях са в руската столица Москва.Публикация за задържаните протестиращи в Русия на 13 март 2022 г. | страница на ОВД-Инфо във Facebook Журналист на АФП, очевидец на демонстрациите в Москва, разказва за най-малко дузина ареста и казва, че полицията отвежда всеки, който не може да покаже акредитационна карта. Според репортер на Al Jazeera всеки, който изглежда като протестиращ, бива извличан встрани насилствено, като в един случай жена е издърпана само заради това, че държи ненадписан лист бяла хартия. До 14 март са входирани 9922 административни дела по чл. 20.2 и 20.2.2 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на реда за провеждане на публично събитие). Към 23 март 2022 г. общият брой на задържаните заради участие в протести руски граждани надхвърля 15 000, от които над 7000 в Москва и над 4400 в Санкт Петербург.

Вечерта на 14 март Марина Овсянникова, редактор в държавния руски „Первый канал“, е задържана, след като се появява в студиото по време на излъчване на живо на една от най-гледаните новинарски емисии в Русия, „Время“, с плакат с надпис „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната.“ Текстът, изписан на плаката, остава видим за аудиторията на „Время“ в продължение на няколко секунди, преди програмата да прекъсне и замени излъчването на живо с предварително записан репортаж. Във свое видеопослание, заснето преди протестната акция в ефира на „Время“, Овсянникова казва, че се срамува, че е разпростраявала пропагандата на Кремъл и че „следващите 10 поколения няма да могат да се изчистят от срама на тази братоубийствена война.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определя действията ѝ като „хулиганство“.

След 14-часов разпит Овсянникова е освободена, пледирайки невинност по обвинението за организиране на неразрешено публично събитие. Осъдена е да заплати глоба в размер на 30 000 рубли ($280), като по нейни думи по време на разпита ѝ е бил отказан достъп до законово полагащата ѝ се правна помощ, нито ѝ е било позволено да проведе разговор със свои близки. Френският президент Еманюел Макрон декларира ангажимента на Франция да предприеме стъпки за осигуряване на закрила на Овсянникова и заявява, че ще обсъди това в следващия си разговор с руския президент Путин. Тя е родена в Одеса, в семейството на баща украинец и майка рускиня, но живее в Москва и е първият редактор в руска държавна медия, който публично се обявява против войната в Украйна. Няколко дни по-късно срещу нея е съставен протокол по т.1 от новия чл. 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения, изменен на 6 март 2022 г. с Федерален закон № 31-FZ от 4 март 2022 г.КоАП РФ Статья 20.3.3. Публичные действия, направленные на дискредитацию использования Вооруженных Сил Российской Федерации в целях защиты интересов Российской Федерации и ее граждан, поддержания международного мира и безопасности | в „Кодекс Российской Федерации об административных правонарушениях“ от 30.12.2001 N 195-ФЗ (ред. от 06.03.2022) Останкинският районен съд на Москва регистрира протокола срещу Овсянникова по дело за „дискредитиране“ на руските военни.

Известният руски опозиционен активист Владимир Кара-Мурза – близък сътрудник на убития опозиционен лидер Борис Немцов – е арестуван от московската полиция пред дома си по обвинение в неизпълнение на законните заповеди на служител по сигурността, казва неговият адвокат Вадим Прохоров в изявление на 11 април. За ареста на Кара-Мурза съобщава и друг активист, Иля Яшин. В изявление по този повод държавният секретар на САЩ Антони Блинкен отправя призив за незабавното освобождаване на Кара-Мурза, като подчертава, че ситуацията със задържането му се следи отблизо от американските служби. В свое разследване Bellingcat установява, че Кара-Мурза, който между 2015 и 2017 г. на два пъти се разболява тежко със симптоми, съответстващи на отравяне, е бил следван от руски агенти по сигурността, за които се предполага, че са участвали в отравянето на Алексей Навални. Десет дни по-късно руските власти завеждат наказателно дело срещу Кара-Мурза за разпространение на „фалшива информация“ за войната в Украйна. Според официалното постановление за образуване на дело срещу него, публикувано онлайн от неговия адвокат Вадим Прохоров на 22 април, той е застрашен от 10 години затвор. В него се казва, че активистът е разследван за коментари относно руските бомбардировки на цивилни цели в Украйна, които е направил в законодателния орган на щата Аризона на 15 март. Към момента на завеждане на делото Кара-Мурза се намира в Русия и заявява, че като руски политик „трябва да остана в Русия“.