Лоза̀рството в България е подотрасъл на земеделието в България, включващ отглеждането на лозя.
История Лозарството играе важна роля на Балканите през Античността. Още в един от най-ранните писмени текстове от региона, „Илиада“ на Омир, се говори за вино, докарвано от ахейците от Тракия при обсадата на Троя. От цялата тракиийска епоха са известни множество писмени и археологически свидетелства за производство на вино и грозде, като според някои автори култът към древногръцкия бог на виното Дионис има тракийски произход. През римската епоха лозарството е добре установено и в Северна България.
През Османската епоха законът забранява на мюсюлманите в страната да пият вино, но лозарството не е забранено и процъфтява, а производството на вино е важен източник на данъчни приходи. През този период от Мала Азия се пренасят някои десертни сортове, като широко разпространеният и днес „Афуз Али“ („Болгар“), „Чауш“, „Кадън пармак“, „Ал зейнел“ и други.
До появата на филоксерата (1884 – 1896) създаването на лозя в България става с лози на собствен корен, като към 1897 година площта им достига 120 хиляди хектара. Насажденията са гъсти, борба с маната, брашнянката (брашнестата мана) и други болести не се води. Филоксерната криза предизвиква срив в лозарството, като към 1919 година оцеляват едва 43 хиляди хектара лозя, главно на песъчливи почви. Системни усилия за борба с филоксерата започват още през 1889 година с помощта на специалисти от Франция, където епидемията е започнала по-рано, като се създават първите разсадници за филоксероустойчиви подложки и присаждани върху тях лози. Към 1921 година в страната има добре развита мрежа от разсадници с площ 678 хектара, като годишно се присаждат около 45 милиона корена.
В Междувоенния период широко се разпространяват винарските кооперации, в които собствениците на лозя се сдружават за съвместно производство на вино – първата е създадена през 1909 година в Сухиндол, а през 1928 година броят на тези кооперации е вече около 60. Голямата депресия, започнала през 1929 година, засяга тежко и лозарството, наред с цялото селско стопанство. Секторът се адаптира, ориентирайки се към производство и износ на десертно грозде – така производството на основния експортен сорт „Афуз Али“ нараства от символични количества през 1926 година до 57 хиляди тона през 1938 година. През 1944 година площта на лозята достига 153 хиляди хектара.
След установяването на тоталитарния комунистически режим в страната, през 1948 година е въведен държавен монопол върху промишленото производство на вино, а последвалата Колективизация поставя голяма част от лозарството под държавен контрол. През 50-те години на XX век се създават на блокови лозя – по-големи лозови масиви. Основната част от насажденията се съсредоточава в 917 кооперативни и държавни земеделски стопанства, групирани в около 4000 блока със среден размер 25 до 35 хектара. На основата на екологичните фактори през 1960 година се извършва ново научно райониране на лозарството в България. Въвеждат се нови висококачествени десертни („Кардинал“, „Царица на лозята“) и винени („Каберне Совиньон“, „Мерло“, „Пино ноар“, „Гаме ноар“, „Шардоне“, „Совиньон блан“, „Ризлинг“, „Траминер“, „Ризлинг италиански“, „Алиготе“, „Ркацители“) сортове лози. Увеличава се и производството на подложкови резници – около 250 – 300 милиона броя, и на присадени вкоренени лози – около 80 – 100 милиона броя (около 40 – 50 милиона броя се изнасят).
През 1965 година с износ от 263 хиляди тона десертно грозде България е най-големият износител в света. За периода 1966 – 1970 година средното годишно производства на грозде е 989 хиляди тона, от които 330 хиляди тона десертно (184 хиляди тона са изнесени). Към 1968 година площта на лозята достига 203 хиляди хектара, включително 46 хиляди хектара с десертни сортове, чиято продукция продължава да бъде важна за износа на страната.
От началото на 70-те години на XX век лозарството навлиза в качествено нов етап. Извършва се реконструкция на съществуващите лозя от приземно към стъблено отглеждане (височина на стъблата от 1,2 до 1,5 м). През 1978 г. площта на лозята в България възлиза на 181200 ха, от тях винени – 152800 ха, и десертни – 28400 ха. В сравнение с 1968 г. чувствително намаляват десертните сортове, тъй като се изисква повече ръчен труд при отглеждането им. Лозята в обществения сектор са групирани в 437 масива. Внедряването на механизация в производствените процеси позволява един работник да отглежда 8 – 9 ха лозя. Изискванията за по-висока студоустойчивост на стъбленото отглеждане довеждат до масово разпространяване на сортовете Каберне Совиньон, Ркацители, Мискет Отонел. Извършва се преоценка на районирането, определят се подходящи микрорайони и се увеличават площите на местните сортове „Памид“, Мавруд, Гъмза, Димят и Мискет червен. Обособяват се 3 лозарски зони: източна – преобладават сортовете за бели вина и за конячни виноматериали, северна и южна – преобладават сортовете за червени вина и десертно грозде.
През 1978 г. лозята заемат 4,1% от обработваемата площ на страната и 50% от площта на трайните насаждения. Дават около 5% от общата продукция на растениевъдството и 57% от общата продукция на трайните насаждения. По производство на грозде на човек от населението България е на IV място в Европа. На основата на лозарството е изградена винарска промишленост, която произвежда 3% от обема на промишлената продукция и 11% от обема на хранително-вкусовата промишленост. Лозарството е тясно свързано с международния пазар. По площ на лозя България е на XIV място в света, по производство на десертно грозде – на V място, по износ – на II място. По абсолютно производство на вино е на XIII място в света, а по износ – на VI. Над 70% от продукцията на винарската промишленост и около 50% от производството на десертното грозде са предназначени за износ.
В края на 70-те години започва стагнация, последвана от тежка криза в лозарството, които първо засягат производството на десертно грозде, а в края на 80-те години обхващат и виненото производство.
Към 2000 година площта на лозята в България е около 110 хиляди хектара, включително 13 хиляди хектара с десертни сортове, а произведеното грозде е 724 хиляди тона. По това време 52% от площите са заети от червени винени сортове (35% „Памид“, 18% „Мерло“, 16% „Каберне Совиньон“), 39% от бели винени сортове (20% „Ркацители“) и 9% от десертни сортове (45% „Болгар“). През 2017 година площта на лозята е 64 хиляди хектара, а произведеното грозде е 202 хиляди тона. По този начин България от износител на грозде се превръща във вносител, което според икономисти от БАН се дължи на неправилна държавна политика.www.iki.bas.bg 83% от произвежданото в страната грозде се използва за производство на вино, 5% – за пряка консумация, а останалото – за производство на други продукти.www.agrostat.bg
+ Динамика на площите, средни добиви и производство на грозде от лозята в БългарияЕнциклопедия „България“, том 3, стр. 824, Издателство на БАН, София, 1982 г. Периоди Лозя всичко (хил. дка) Лозя винени (хил. дка) Лозя десертни (хил. дка) Добив (кг/дка) Производство (хиляди тонове) 1897 – 1899 1134 182 207 1916 – 1920 445 – 251 112 1936 – 1939 1166 – – 434 505 1948 – 1952 1469 1287 182 378 504 1956 – 1960 1648 1333 315 442 617 1961 – 1969 1873 1394 479 595 1006 1966 – 1970 1987 1464 523 581 1133 1971 – 1975 1947 1531 416 549 1047 1975 1964 1599 365 451 885 1976 1934 1596 338 662 1207 1977 1861 1555 306 466 868 1978 1812 1528 284 607 1100
Научни изследвания Лозарството като наука се състои от общо лозарство – изучава биологията, екологията, размножаването и агротехниката на лозовата култура, и ампелография – наука за сортовете и видовете лози и селекцията на лозата. Лозарството има тесни връзки с физиологията на растенията, ботаниката, генетиката, биохимията, почвознанието, агрохимията и други.
В България научни изследвания по лозарството се правят от 1902 г. с откриването на Лозаро-винарската опитна станция по лозарство в Плевен (първо научно учреждение в областта на растениевъдството в страната). От 1944 г. станцията прераства в Институт по лозарство и винарство.
През 1923 г. се създава катедра по лозарство при Агрономическия факултет на Софийския университет, през 1946 г. – и към Агрономо-лесовъдния факултет при Пловдивския университет. През 1953 – 1957 г. се създават Опитната станция по лозарство във Варна и Опитните полета по лозарство в село Ново село, Видински окръг, в Павликени и в Поморие. От 1976 г. се изграждат 3 научно-производствени лозаро-винарски комплекса със седалища в Плевен, Варна и Септември. Опитните полета методически са подчинени на АПК. Координиращо звено е Институтът по лозарство и винарство в Плевен.
Изследва се произхода и разпространението на лозата, биология на лозата (морфологичен строеж), екология на лозата (климат и микроклимат, географска ширина, надморска височина, близост до водни басейни, релеф, изложение и почва), размножаване на лозата, създаване на лозя, резитба и формиране на лозата, отглеждане на плододаващи лозя, беритба и съхраняване на гроздето и ампелография (сортове грозде).
Изтъкнати учени в областта на лозарството са Ив. Добрев (ампелография), Н. Неделчев (агротехника и ампелография), Куню Стоев (физиология на лозата), Минчо Кондарев (селекция и агротехника).
Българските учени създават около 36 оригинални сорта лози, по-известни от които са Брестовица (сорт грозде), Ахелой (сорт грозде), Букет (сорт грозде), Велика (сорт грозде), Гергана (сорт грозде), Дружба (сорт грозде), Дунавска гъмза, Евмолпия (сорт грозде), Камчия (сорт грозде), Кукленски мавруд, Мелнишки рубин, Мискет варненски, Орфей (сорт грозде), Плевен (сорт грозде), Плевенски колорит, Пловдивска малага, Супер ран Болгар, Хеброс (сорт грозде), Мискет русенски, Черноморски брилянт и други. Създават се промишлени технологии за производство на лозов посадъчен материал, за създаване и отглеждане на лозови насаждения, за разстояния на засаждане, формировка, система на резитба, поддържане на почвената повърхност, торене и напояване. В областта на биологията на лозата са проучени формирането на съцветията, родовитостта на пъпките и студоустойчивостта им. Световна известност имат изследванията в областта на физиологията на лозата. Проучват се най-новите методи и средства за борба с вредителите по лозата. Разработват се методически въпроси в областта на половата хибридизация, клоновата и фитосанитарната селекция.
Бележки
Цитирани източници