Правата на човека в Русия са сложна и противоречива тема в контекста на човечеството като цяло. През по-голямата част от историята си Русия е била управлявана от авторитарни и тоталитарни лидери. История По-голямата част от населението на Русия от 16-ти до 19-ти век се е състояло от крепостни селяни, живеещи под абсолютната власт на малък елит. През 18-ти век Русия завладява цяла Източна Европа и Централна Азия, което води до русификация на тези страни, която включва забрана на всички езици с изключение на руската, налагане на Руската православна църква и цензура. През 1861 г. крепостничеството е премахнато, но поради вековното му влияние Руската империя остава предимно бедна, изостанала аграрна страна. Всички въстания на завладените народи бяха потушени, най-голямото от които беше Полско въстание (1863 – 1864).
Русия преживява само два кратки периода на демокрация: от Февруарската революция до Октомврийската революция от 1917 г. По време на управлението на революционния лидер Александър Керенски е имало пълна свобода на словото, а политическите затворници от царския период са били масово освобождавани. Народите, потискани преди това от империята – украинци, беларуси, казахи и други – получиха правото на самоопределение. Движението за независимост набра скорост. То продължи до Октомврийската революция, водена от Ленин с подкрепата на германския Генерален щаб, и Гражданската война 1917-1922.
След 70 години съветски тоталитаризъм - Червеният терор, причинен от болшевишката политика големият глад от 1921-1923 г., Гладът от 1932-1933 г., Гладът от 1946-1947 г., масовите политически репресии, системата от концентрационни лагери ГУЛАГ, Големият терор, изолацията от света, цензурата и преследването на дисиденти. Терорът срещу собственото население е съпроводен от агресивни войни: Съветско-украинската война от 1917-1922 г., войната срещу Естония през 1918-1920 г., срещу Полша през 1919-1920 г., срещу Грузия, Армения и Азербайджан през 1918-1920 г., окупацията на Литва, Латвия и Естония през 1939 г., войната срещу Финландия през 1939-1940 г., срещу Чехословакия през 1968 г., срещу Афганистан през 1979-1989 г., което води до икономически упадък на СССР
Между 1985 и 1991 г. Горбачев въвежда пълна свобода на словото, освобождава политически затворници и отваря граници, ход, известен като перестройка. Благодарение на това тоталитарният СССР се разпада и 15 държави получават независимост. 90-те години на миналия век, по време на управлението на Елцин, са период на демокрация, който завършва с идването на Путин на власт. Русия се превърна в авторитарна страна след четвърт век управление на Владимир Путин, който засили потискането на свободата на словото по време на третия си президентски мандат. Уязвими групи, включително гейове, руски граждани бяха хвърлени в затвора за това, че се изказаха против войната в Украйна .
Също така в окупираните територии на Южна и Източна Украйна, анексирани от Русия през 2022 г., е създадена система от филтрационни лагери, където украински цивилни са били убивани заради татуировки с украински символи. Децата бяха депортирани в Русия. Няколко големи украински града бяха заличени от лицето на земята и присъединени към Русия, като Мариупол .
По време на клането в Буча, украински цивилен е убит от руски войници, само защото се е казвал Навални, същото като името на руския опозиционен лидер. Преследването на антивоенни активисти стигна дотам, че семейството на Маша Москалева беше преследвано заради антивоенна рисунка: баща ѝ получи две години затвор, а момичето беше изпратено в сиропиталище. Поради агресивния си характер и отричането на основни човешки права, съвременната руска идеология неофициално се нарича Рашизъм.
В литературата Евгений Понасенков, „Първата научна история на войната от 1812 г.“ (2017)
Източници
Русия Категория:Политика на Русия