Катрин Вирджиния Суитцър (родена на 5 януари 1947 г.)Milde, Horst (June 2, 2010). "Kathrine Switzer and Roger Robinson visit the Berlin Sports Museum". German Road Races e.V. Архивиран. е американска маратонска бегачка, авторка и телевизионен коментатор.Lorge Butler, Sarah (April 12, 2012). "How Kathrine Switzer paved the way". ESPN.
През 1967 г. тя става първата жена, която бяга Бостънския маратон като официално регистриран състезателSwitzer, Kathrine (April 4, 2017). Marathon Woman (4th ed.). Da Capo Press Inc. ISBN 978-0306825651. , след като се записва като „K. V. Switzer“. В състезанието участват и нейният треньор Арни Бригс, както и нейният приятел Томас Милър. По време на бягането директорът на състезанието Джок Семпъл напада Суицър, опитва се да грабне стартовия ѝ номер и по този начин да я отстрани от официалното състезание. Когато Бригс се опитва да я защити, Семпъл го събаря на земята, но след това самият той е блъснат и повален от Милър; Суитцър завършва състезанието. Нападението е заснето на снимки и отразено в международните медии.
В отговор на нейното участие Американският атлетичен съюз (AAU) забранява на жените да се състезават в надпревари заедно с мъже—дотогава жените не са били изрично изключени. Пет години по-късно, през 1972 г., жените за първи път са официално допуснати да бягат Бостънския маратон.Leonard, Jill (December 9, 2020). "Kathrine Switzer: A Running Pioneer". impowerage. В това състезание Суитцър завършва на трето място, а Семпъл ѝ връчва трофея."Official at Last: The Year That Changed Everything". Kathrine Switzer.
Живот и кариера Суитцър е родена в Амберг, в американската окупационна зона на Германия, като дъщеря на майор от армията на Съединените щати. През 1949 г. семейството ѝ се завръща в Съединените щати. Тя завършва гимназията „Джордж К. Маршал“ в окръг Феърфакс, щата Вирджиния, след което постъпва в колежа „Линчбърг“. През 1967 г. се прехвърля в университета в Сиракюз, където изучава журналистика и английска литература. Там тя получава бакалавърска степен през 1968 г. и магистърска степен през 1972 г.
1967 тренировки След като се прехвърля от колежа „Линчбърг“ в Сиракюзкия университет, Суитцър иска разрешение да тренира с мъжката програма по крос-кънтри бягане. Разрешението е дадено и помощник-треньорът Арни Бригс започва да я тренира. Бригс настоява, че маратонът е твърде дълга дистанция за „крехка жена“, но в крайна сметка отстъпва пред Суитцър: „Ако някоя жена може да го направи, това си ти, но ще трябва да ми го докажеш. Ако пробягаш дистанцията на тренировка, аз ще съм първият, който ще те заведе в Бостън.“ До зимата на 1967 г. Суицър вече се подготвя за предстоящия Бостънски маратон, като тренира по трасета около Сиракюз и по пътищата между Сиракюз и Кейзъновия, щата Ню Йорк, на разстояние около 20 мили (32 km).
1967 Бостънски маратон Правилникът на Бостънския маратон не споменава пола. AAU, който управлява маратона, заявява, че жените не могат да се състезават в надпревари под нейна егида на дистанции над една миля и половина (2,4 km).
Това изключване на жените от водещо спортно събитие вече предизвиква публични и широко отразявани предизвикателства. През 1966 г. Боби Гиб се опитва да се запише официално за състезанието, но е отхвърлена от директора на Бостънската атлетическа асоциация Уил Клоуни, който твърди, че жените са физиологично неспособни да пробягат 26 мили (42 km)Gibbs, Roberta "Bobbi". "A Run of One's Own". Women's Sports Foundation – via Running Past.. Гиб завършва състезанието през 1966 г. преди две трети от участниците с време 3:21:40, като се включва в трасето близо до стартовия коридор, в средата на групата. Въпреки това Гиб не е официално регистрирана участничка.Kotecha, Tejas. "Kathrine Switzer: First woman to officially run Boston Marathon on the iconic moment she was attacked by the race organiser". Sky Sports.
Катрин Суитцър решава, че ще участва като официален състезател. Тя се регистрира, използвайки своя присвоен номер от AAU, и заплаща пълната такса за участие. Изискваният медицински сертификат за годност и подписът върху заявлението са подадени под името „K. V. Switzer“. По-късно Суитцър казва, че е подписала заявлението „така, както винаги подписвам името си“. Тя също така заявява, че името ѝ е било изписано погрешно в акта ѝ за раждане, поради което често използва инициалите си, за да избегне объркване. Преди състезанието тя моли мъж бегач да вземе стартовия ѝ номер — номер 261.
Бащата на Суитцър подкрепя участието на дъщеря си в състезанието и в деня на маратона останалите бегачи, които се събират на старта, я посрещат с подкрепа и ентусиазъм, което я кара да се почувства „много добре приета“. Тя бяга заедно с други членове на своя бегачески клуб, сред които са треньорът ѝ Арни Бригс и нейният приятел Том Милър.
Подобно на Гиб година по-рано, Суитцър носи суичър с качулка, но няколко мили след началото на трасето качулката се смъква и става ясно, че жена бяга Бостънския маратон като официално регистрирана участничка.
В този момент, според репортаж на Sports Illustrated, съдиректорът на състезанието Джок Семпъл скача от следващия прес автомобил и се втурва след Суитцър. Семпъл извършва голяма част от действителната организация на маратона, обработва повечето заявления и води тълпата от бегачи до старта в деня на състезанието. Той е и строг традиционалист, който счита маратона за „свещен“, и е печално известен с това, че гневно се нахвърля върху участници, които смята за недостатъчно сериозни относно състезанието. През 1957 г. служители на състезанието трябва да разубеждават местната полиция да не го арестува за опит за нападение, след като той извършва летящо блокиране на бегач, носещ водни обувки с перки и гротескна маска, защото „момчето бяга с добрите бегачи“ на 6,5 мили (10,5 km). В средата на 1960-те години той гони участник, облечен в костюм на Чичо Сам, многократно пръскайки вода в лицето му. За Семпъл жените, които участват, са толкова „вън от реда“, колкото и шегаджиите с костюми, срещу които той се нахвърля и ги заклеймява като „странници“.Cope, Myron (April 22, 1968). "Angry Overseer Of The Marathon". Sports Illustrated. In among the serious runners, fast and not so fast, are the characters: [...]; and, of course, women, who trot along as unofficial entrants, denied numbers for their chests. All of these poseurs, few of whom come close to finishing the race, send a shudder up the spine of John Duncan Semple, the irascible, 64-year-old Scot who is Mr. Boston Marathon himself.
Семпъл се нахвърля върху Суитцър и се опитва да ѝ отскубне стартовия номер, за да ѝ попречи да продължи като официален участник. В мемоарите си тя пише:По инстинкт извъртам бързо главата си и гледам право в най-зловещото лице, което някога съм виждала. Голям мъж, огромен мъж, с показани зъби, се готви да нападне, и преди да успея да реагирам, той хваща рамото ми и ме изхвърля назад, крещейки: „Изчезвай от маратона ми и дай ми тези номера!“Grinberg, Emanuella (April 18, 2017). "1st woman to officially run Boston Marathon to do it again 50 years later". CNN.Атаката на Семпъл отнема една от ръкавиците на Суитцър, но не и стартовия ѝ номер. Когато треньорът ѝ Арни Бригс се опитва да я защити, Семпъл го събаря на земята. След това приятелят на Суитцър, Том Милър, който тича заедно с нея, удря Семпъл с рамото си, причинявайки му да падне. В интервю от 1968 г. Семпъл се оплаква от успеха на Милър да спре атаките му, казвайки: „Това момче е хвъргач на чук, за бога!“
Суитцър завършва маратона за около 4 часа и 20 минути. Атаката на Семпъл е заснета от фотографи, а сблъсъкът на трасето попада в международните новини. Символиката на бягството на Суитцър от атаката на Семпъл далеч надминава постижението на Боби Гиб, която завършва състезанието за втори път и става първата жена, пресекла финала на Бостънския маратон през 1967 г., с време почти с един час по-бързо от това на Суитцър. Както и през 1966 г., Гиб бяга без стартов номер. Тя не е предизвикана или спирана по време на състезанието.
Директорът на Бостънската атлетическа асоциация Уил Клоуни, който е отхвърлил кандидатурата на Боби Гиб за Бостънския маратон през 1966 г., като посочва за причина твърдението си, че жените не могат да бягат толкова дълга дистанция, е попитан за мнението си относно участието на Суитцър в състезанието. Въпреки че Гиб завършва маратона през предходната година с добро време, че в правилника на състезанието не се споменава пол и че Суитцър има валидна регистрация, Клоуни заявява: „Жените не могат да бягат в маратона, защото правилата го забраняват. Без правила обществото ще изпадне в хаос. Аз не правя правилата, но се опитвам да ги прилагам. В маратона няма място за неупълномощени лица, дори и за мъже. Ако това момиче беше моя дъщеря, щях да я напляскам.“"Lady With Desire to Run Crashed Marathon" (PDF). The New York Times. April 23, 1967.
След като Суитцър завършва Бостънския маратон като регистриран участник, AAU променя правилата си: забранява на жените да се състезават във всички надпревари заедно с мъже, като нарушителите губят правото да участват в каквото и да е състезание. Суитцър, заедно с други жени бегачки, се опитва да убеди Бостънската атлетическа асоциация да позволи на жените да участват в маратона. Накрая, през 1972 г., Бостънският маратон създава официално състезание за жени.
Според Суитцър, тя осъзнава сериозността на своето участие и постижение:Знаех, че ако се откажа, никой никога няма да повярва, че жените са способни да пробягат повече от 26 мили. Ако се откажа, всички ще кажат, че това е пиар трик. Ако се откажа, това ще върне женския спорт назад, много назад, вместо напред. Ако се откажа, никога няма да бягам в Бостън. Ако се откажа, Джок Семпъл и всички като него ще победят. Страхът и унижението ми се превръщат в гняв.По-късно Суитцър омекотява мнението си за Семпъл; те стават приятели, и Суитцър пише:Осъзнах, че Джок Семпъл е просто преуморен директор на състезание, който защитава своето събитие от хора, за които мислеше, че не са сериозни относно бягането. Разбира се, той е печално известен със своя лош характер. И, разбира се, той е продукт на своето време и смята, че жените не трябва да бягат маратони. Но аз исках да му докажа, че греши по този въпрос. Така че всъщност Джок ми дава вдъхновение да създавам повече възможности за бягане за жени. Почти всеки ден от живота си му благодаря, че ме е атакувал, защото ми даде този искра. Освен това, той даде на света една от най-вдъхновяващите снимки в движението за правата на жените. Понякога най-лошите неща в живота ти могат да се превърнат в най-добрите.Who Was That Guy Who Attacked Kathrine Switzer 50 Years Ago?" by Amby Burfoot, Runner's World, April 10, 2017
Личен живот През 1968 г. Суитцър се омъжва за Том Милър, мъжа, който прекратява атаката на Семпъл през 1967 г. Те се развеждат през 1973 г. По-късно Суитцър се жени и развежда с експерта по връзки с обществеността Филип Шауб. След това, през 1987 г., тя се омъжва за британско-родения новозеландски бегач и автор Роджър Робинсън.
Суитцър в крайна сметка се разбира със Семпъл, след като той променя мнението си относно жените в спорта. Двамата стават близки приятели и тя го посещава за последен път малко преди смъртта му през 1988 г.
Постижения ГодинаСъстезаниеМястоПозицияБележкиПредставлява Съединени американски щати1974Ню Йорк Сити МаратонНю Йорк, САЩ1-во3:07:291975Бостънски МаратонБостън, Масачузетс, САЩ2-ро2:51:37
Източници
Категория:Родени през 1947 година Категория:Американски маратонци Категория:Американски феминисти Категория:Американски журналисти Категория:Американци Категория:Жени