Потъването на „Медуза“ (на френски: Le Radeau de la Méduse, първоначално озаглавена Scène de Naufrage) е маслена картина от 1818 – 1819 г. на френския романтичен художник и литограф Теодор Жерико (1791 – 1824).Барнс, Джулиан (2011). A History of the World in 10 1/2 Chapters. New York: Vintage International Books. ISBN 9780307797865. Завършена, когато художникът е на 27 години, творбата се превръща в икона на френския романтизъм. С размери 491 на 716 смBerger, Klaus. Géricault and His Work. Lawrence, KS: University of Kansas Press, 1955. 78. тя е платно в наджизнен мащаб, което изобразява момент от последиците на корабокрушението на френската военноморска фрегата „Медуза“, заседнала край бреговете на днешна Мавритания на 2 юли 1816 г.
На 5 юли 1816 г. най-малко 150 души са пуснати по течението върху набързо сглобен сал; всички освен 15 загиват в тринадесетте дни преди спасяването им, а оцелелите понасят глад и обезводняване и прибягват до канибализъм. Събитието се превръща в международен скандал, отчасти защото причината му широко се приписва на некомпетентността на френския капитан. Жерико избира тази мащабна, непоръчана творба, за да постави началото на кариерата си, използвайки тема, която вече поражда силен обществен интерес."The Raft of the Medusa". Лувър. Събитието го завладява.
Социалните кръгове на Теодор Жерико имат тесни семейни връзки с френския флот и са пряко замесени във френските колонии и във френската търговия с роби. Действително един от тези родственици, военноморски офицер и робовладелец, загива, защитавайки колониалните интереси на Франция по брега на Западна Африка през 1779 г., недалеч от мястото, където десетилетия по-късно претърпява корабокрушение „Медуза“."André Edmond de Barras la Villette". Gericaultlife.com.
Преди Жерико да започне работа по окончателната картина, той предприема обстойно проучване и създава множество подготвителни скици. Той интервюира двама от оцелелите и изработва подробен умален модел на сала. Посещава болници и морги, където може да наблюдава от първа ръка цвета и текстурата на плътта на умиращите и мъртвите. Както и предвижда, при първата си поява в Салона от 1819 г. картината се оказва силно противоречива и предизвиква с еднаква сила възторжени похвали и остро осъждане. Въпреки това тя утвърждава международната му репутация и днес широко се възприема като ключова за ранната история на романтичното движение във френската живопис.
Макар Потъването на „Медуза“ да запазва елементи от традициите на историческата живопис, както в избора на тема, така и в драматичното ѝ представяне, тя представлява разрив със спокойствието и реда на господстващата неокласическа школа. Още при първото си показване творбата на Жерико привлича широко внимание, а впоследствие е изложена и в Лондон. Лувърът я придобива скоро след смъртта на художника на 32-годишна възраст. Влиянието на картината се разпознава в творбите на Йожен Дьолакроа, Джоузеф Търнър, Гюстав Курбе и Едуар Мане.
Източници
Категория:Картини в Лувъра Категория:Романтизъм