Сражението при Врабчин е бой, разиграл се на 18 август 1903 година по време на потушаването на Илинденско-Преображенското въстание в Източно Костурско между мокренската чета на Никола Андреев от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и османски аскер.
Предистория След разгрома на лагера на Върбица на 14 август, част от леринските чети с началниците Михаил Чеков, Георги Попхристов, Димитър Настев, Стефан Настев и войводите Цильо Попвачев и Алексо Турунджов през Клисура отстъпват на Мурик. Към тях в Емборската кория се присъединява и Мокренската чета, която дотогава е на Льоджов камен. Мокренската чета заедно с леринските минава през невъстаналото Ракита, откъдето насила взимат хляб. Горновърбенската чета напуска лагера и се отправя към Горно Върбени, а Мокренската чета по нареждане на Андреев се укрива в шубраците на Врабчин на западния бряг на Врабчинското езеро.
Бой На 18 август 1903 година местоположението на четата е издадено от дезертиралите Насо и Ламбо, четници арнаути от Лехово. Пристига войска откъм Лехово. Едното крило на османците обхваща Рупата в южното подножие на Льоджов камен, а другото се спуска към Уши и Стената (944 m) с цел да затвори южния изход от котловината на езерото по долината на Лесковица. Четата се разделя на три части, преследвани от аскера – една част е предвождана от Никола Андреев, втора по голямата от Симеон Сиин и трета от Георги Тасев. Четата на Сиин остава във Врабчин, като навлиза навътре в плиткото езеро и заема позиции по островчетата. Те са обстрелвани със снаряди от планински оръдия, които обаче не се взривяват, тъй като падат във водата.
Четниците с Тасев тръгват на юг, за да се измъкнат по Лесковица с цел да минат през Уши и през Градища да излязат към Буката в Мурик. Пътят им по дола на Лесковица в Уши обаче е преграден от слизащи откъм Рупата османци и четниците се укрепяват. Избухва тежко сражение, в което загиват 40 души турски войници, но и всички четници, включително Тасев.
Третата група, начело с войводата Никола Андреев пробива през башибозука от Чор, дошъл през Стената, преминава хребета и успешно стига до Буката.
По време на тежкото сражение при Врабчин загиват половината от четниците. Според някои сведения – 40 души. Според други 18 мокренци.
Загиналите четници са съблечени голи, обезглавени и главите им са набучени по клоните на дивите круши по Лесковица.
През нощта оттеглилата се навътре в езерото част от четата излиза от него и се изтегля по същия дол на река Лесковица и покрай заетата от аскер Рупата в склоновете на Льоджов камен излиза в Мокренското поле. Преобличат се в цивилни дрехи и се сливат с бежанците мокренци в Клисурския манастир.
Симеон Сиин, Христо Данчев и Фоти Дуев успяват да се присъединят към четата на Никола Андреев. Четниците, които имат възможност се легализират, а петимата последни – Андреев, Сиин, Ташула Ничев, Христо Данчев и Павлито се срещат с Мишо Николов, Христо Настев, Иван Попов и други и минават гръцката граница, откъдето с кораб заминават за Варна.
Загинали при Врабчин мокренци 1. Георги Тасев – Реджо 2. Дини Тасев 3. Динчи Ташьов 4. Христо Ташьов 5. Аргир Колянов 6. Вани Козаров 7. Гелчи Гелев 8. Мити Шутото Стоянков 9. Туши Гогев 10. Вани Къцев Къртов 11. Георги Попданаилов 12. Гири Начев 13. Георги Каравлаов 14. Стефо Ильо Мишев 15. Кузма Тараленов 16. Мити Йовев 17. Кольо Родунщенов 18. Мицо Родунщенов
Бележки
Врабчин Категория:Илинденско-Преображенско въстание Врабчин Категория:Дем Суровичево