Недко Христов Лудогоров е български офицер.
Биография Лудогоров е роден в Разград. Завършва Офицерската стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия, в 1884 година.Известия на държавните архиви, 2013, 105, с. 101.
Служи в 7-и пехотен преславски полк. След Деветоавгустовския преврат от 1886 година, Шуменският гарнизон е най-лоялният на превратаджиите. След Контрапреврата командването на гарнизона продължава да има русофилско поведение. На 20 септември командирите на трите полка от Шуменската бригада Вичо Диков (пехота), Георги Люцканов (кавалерия) и Илия Козаров (артилерия) без знанието на другите офицери отправят ултиматум до правителството да приеме исканията на руския пратеник генерал-майор Николай Каулбарс – отлагане на изборите, вдигане на военното положение и освобождаване на арестуваните превратаджии. След съпротва на капитан Иван Цончев и капитан Недко Лудогоров измяната на гарнизона е парирана. По думите на Симеон Радев:
Ръководството на бригадата е сменено лично от военния министър Данаил Николаев през октомври – бригадата е оглавена от капитан Вълко Велчев, 7-и полк е поет от капитан Лудогоров, а на Цончев е поверена 1-ва дружина в смутното време на офицерски русофилски бунтове. На 13 март 1887 година, когато полкови командир става капитан Никифор Никифоров, Лудогоров оглавява 1-ва дружина, а Цончев отново поема 2-ра дружина. Серията русофилски бунтове през есента – Перущица, Бургас, Сливен, разделя офицерството в Шуменския гарнизон на революционно настроени и лоялни на правителството.
Новият бригаден командир е резервиран към правителството и дори започва да поддържа връзки с офицерите русофили емигранти в Букурещ. При избухването на Силистренския офицерски бунт на 16 февруари 1887 година на 17 февруари военният министър Данаил Николаев заповядва на бригадния командир капитан Велчев да изпрати подкрепления към Силистра и да арестува офицерите със съмнителна лоялност от артилерийския полк. Велчев отказва да изпълни заповедта, след което присъства на тайно заседание на офицерите от артилерийския полк, които настояват за присъединяване към бунта. За събранието разбират Цончев и Лудогоров, които се очертават като лидери на офицерите лоялисти, и уведомяват София. На 19 февруари помощник-началникът на Генералния щаб капитан Стефан Паприков телеграфира на Цончев един от двамата, той или Лудогоров да поеме коменданството на гарнизона, а Велчев да бъде арестуван. На коменданта се дава пълна свобода на действие, включително и арестуването на всички артилеристи. На 20 февруари комендант временно става Лудогоров и благодарение на решителността на Цончев и на офицерите от Преславския полк гарнизонът остава лоялен на правителството. След инспекция в Шумен командващия Източния отряд майор Рачо Петров телеграфира в София:
На 14 април регентството произвежда Лудогоров и Цончев „за отличие“ в майори.
Бележки
Категория:Родени в Разград Категория:Български майори