Златната орфическа книга, известна още и като Етруската златна книга, е предполагаем етруски артефакт, състоящ се от шест свързани златни листа, понастоящем експонат в Националния исторически музей в София от 2003 г.

Малките листове съдържат надписи, идентифицирани като етруски, заедно с изображения на хора, животни и предмети. Изображенията са на двама души (жени), носещи голям съд; рогато животно, вероятно елен, но може и да е митично същество; кон и неговия ездач с шлем; музикален инструмент, може би лира; сирена и двама души, носещи щитове. Гравираните златни листове, известни в археологията като Totenpässe, са били свързани с орфическата религия, откъдето идва и съвременното име на артефакта.

Два златни пръстена преминават през отвори във всеки лист, свързвайки ги, като самите те са съединени с трети пръстен. Датировката от 660 г. пр.н.е. е свързана с артефакта въз основа на стилистичните доказателства от буквените форми и изображенията. Ако това бъде потвърдено, това би го направило най-ранният оцелял пример за кодекс, т.е. подвързана книга; някои обаче твърдят, че това се отнася само за сгънати листове.

Твърди се, че артефактът е открит през 1955 г. в долното поречие на река Струма на територията на България при изкопни работи за канал. Последвалото му местонахождение до 2003 г. не е известно. Тогава анонимен мъж вероятно от Македония на видима възраст около 70 – 80 години, който твърди че е откривателят, го дарява на НИМ.

Директорът на музея по това време Божидар Димитров твърди, че автентичността на книгата е „потвърдена от двама експерти в София и Лондон“, според репортаж на Би Би Си, получен от френската информационна агенция AFP, но нито един от експертите не е посочен.

Съмнения за фалшификат Липсват научни публикации за предмета. Точното място на откриване остава неизвестно до момента. Фигурите са в архаичен стил, докато буквите са неоетруски, от III до I век пр.н.е. Копирането на древни надписи, които фалшификаторите не разбират, е типично за тях. Този предмет с неизвестен произход, който никога не е бил публикуван или споменат от нито един учен или специалист в академична статия, навежда на мисълта, че е съвременен фалшификат.

През 2022 г. е съобщено, че музеят подготвя публикация за артефакта. Към 2026 г. няма нищо публикувано от страна на НИМ.

Подобни предмети

Източници

В новините „Единствената в света етруска златна книга, добавена към археологическите съкровища на България“, Новините, 23 май 2003 г. „Уникална книга е изложена“, BBC News, 26 май 2003 г. „Златната орфическа книга, сътворена преди повече от 2500 години“, bTV, 28 март 2018 г. Видеоразговор с Бони Петрунова и Павлина Девлова от Националния исторически музей.

Вижте също Пиргийски плочки, три златни плочи с текст на финикийски и етруски език ( 500 г. пр.н.е.); Йордански оловни кодекси, метални книги, за които се твърди, че датират от 1 век сл. Хр., се считат за фалшификати; Оловните книги от Сакромонте, метални листове, свързани с тел и открити в Испания около 1600 г., се считат за фалшификати. Оловни плочи от Синая, метални листове с надписи на гръцки букви, считани за фалшификати; Дервенски папирус, фрагменти от свитък, датиран около 340 пр.н.е. и определен от ЮНЕСКО като „най-старата книга в Европа“ Категория:Съкровища в България