Зографските поменици са група български ръкописни поменици от XVI – XVIII век, свързани със Зографския манастир на Света гора.
Първият поменик е препис от 1502 година на по-стар оригинал, известен по данни на руския учен Александър Хилфердинг. Публикуван е от Йордан Иванов в „Поменици на български царе и царици“ в 1915 година като Първи зографски поменик, негови продължения са Вторият зографски поменик за периода XVI – XVII век, също с имената на царе, йерарси и дарители на манастира, и Третият зографски поменик, обхващащ периода 1527 – 1728 година за йерарси и дарители на манастира, като са особено ценни за изясняване на селищната структура, населението и историята на тогавашните български земи, включително Поморавието, Северна Добруджа, Македония и Беломорието.
Зографските поменици са интересни и с поменатите в тях царе и властели християни в българските земи в епохата след окончателното падане на България под турско владичество в 1417 година.
Литература Йордан Иванов. Поменици на български царе и царици. – Известия на Българското историческо дружество, 4, 1915; препечатано в: Същият. Избрани произведения. Т. I. С., 1982, с. 146, 148, 149. Иван Дуйчев. Из старата българска книжнина. Т.2. С., 1944, 198 – 210, 395 – 397. Георги Парпулов. Зографският царски поменик. – В: Зографски съборник. Ред. Д. Пеев и др. Света гора, 2019, 113 – 119.
Категория:Поменици Категория:Български книги Категория:Зографски манастир