Вечнозелена партия или неувяхваща партия е шахматна партия между Адолф Андерсен и неговия дългогодишен съперник Жан Дюфрен. Тази партия е играна в Берлин през 1852 г. Тя се отличава с брилянтен комбинационен стил и е публикувана многократно.

В дебюта Андерсен постига позиционно предимство, след което жертва два коня, размяна и дама, обявявайки мат на 24-тия ход.

Вилхелм Щайниц нарича тази партия „вечнозелена (Immergrün) в лавровия венец на великите немски майстори“.

Нотации Съкратен запис 1.e4 e5 2.Кf3 Кc6 3.Оc4 Оc5 4.b4 Оxb4 5.c3 Оa5 6.d4 exd4 7.O-O d3 8.Дb3 Дf6 9.e5 Дg6 10.Тe1 Кge7 11.Оa3 b5 12.Дxb5 Тb8 13.Дa4 Оb6 14.Кbd2 Оb7 15.Кe4 Дf5 16.Оxd3 Дh5 17.Кf6+ gxf6 18.exf6 Тg8 19.Тad1 Дxf3 20.Тxe7+ Кxe7 21.Дxd7+ Цxd7 22.Оf5+ Цe8 23.Оd7+ Цf8 24.Оxe7# 1-0

Пълен запис с коментари Играта започва с гамбит Еванс, много популярен дебют през XIX век, който все още може да се види от време на време през XXI век.

1.e2-e4 e7-e5 2.Кg1-f3 Кb8-c6 3.Оf1-c4 Оf8-c5 4.b2-b4 Оc5xb4 Белите дават пешка в замяна на два темпа и атака. 5.c2-c3 Оb4-a5 6.d2-d4 e5xd4 Солидна алтернатива, непозната на теорията по това време, е 6...d6 7.Дb3 Дd7 8.0-0 Оb6 с идеята за ...Кa5, измествайки офицера на белите от опасния диагонал a2-g8. (Шпилман – Салве, Виена 1908)Matthew Sadler, Re-Engineering the Chess Classics - A Silicon Reappraisal of Thirty-Five Classic Games, pp15-20, New In Chess, 2023. 7.0-0 d4-d3 (диаграма 1) Черните не вземат пешката c3, за да избегнат преместването на белия кон на това поле, и преместват пешката далеч от d4, за да попречат на белите да развият силен център в случай на c3xd4. Теоретично препоръчителното продължение е 7. ... Кge7. Белите ще използват хода d3, за да установят дамата си в стратегическа позиция. На пръв поглед може да изглежда, че белите са загубили няколко защитници, пешките на дамския фланг. Няколко бели фигури обаче са активни в началните си позиции, което благоприятства бърза атака. 8.Дd1-b3 Дd8-f6 9.e4-e5 Дf6-g6 Пешката e5 на белите не може да бъде взета: ако 9...Кxe5, тогава 10.Тe1 d6 11.Оg5 и когато 11...Дf5 (11...Дg6 12.Кxe5 dxe5 13.Txe5+ печели офицера), 12.Кxe5 печели коня (ако конят бъде взет с 12...dxe5, тогава 13.Дb5+, последвано от 14.Txe5+ печели). 10.Тf1-e1 В книгата си от 2023 г. „Преосмисляне на шахматните класики“, в която анализира 35 класически шахматни партии с помощта на съвременни шахматни машини, гросмайсторът Матю Садлер критикува този ход, предпочитайки 10.Тd1, с идеята да си върне пешката след неизбежното ...d6. 10. ... Кg8-e7 В съответствие с предишния ход, но след това машините предпочитат ходовете 11.Дd1 и 11.Тe3, елиминиращи пешката d3.

11.Оc1-a3 b7-b5 (диаграма 2) Черните, на свой ред, жертват пешка, за да форсират развитието на дамския си фланг. 12.Дb3xb5 Тa8-b8 13.Дb5-a4 Оa5-b6 14.Кb1-d2 Оc8-b7 15.Кd2-e4 Дg6-f5 16.Оc4xd3 Дf5-h5 Белите жертват фигура при следващия си ход. Също би било силно 17. Кe4-g3. Но със следващия си ход Андерсен започва комбинацията, която е имал предвид. 17.Кe4-f6+ g7xf6 18.e5xf6 Тh8-g8 (диаграма 3)

Кой би повярвал, че този последен ход е фатална грешка? Ще са необходими още пет хода, за да се разбере грешката. Заслужава да се отбележи, че Андерсен е изчислил отлична и неочаквана комбинация, която ще даде победа на белите, започваща със следващия ход.Gedeon Barcza, Laszlo Alfody et Jeno Kapu, Les Champions du monde du jeu d'échecs. Tome 1 : De Morphy à Alekhine, Grasset et Europe-Echecs, 1985, trad. Alphonse Grunenwald, p.87-88. (ISBN 224633411X) 19.Тa1-d1!? Това изглежда като сериозна грешка, тъй като с Дxf3, поради свръзката по линията g, черните вземат коня и заплашват с мат в един ход на g2. Този ход е в основата на спор, който продължава поне век. Белите могат да подобрят играта си с 19. Оe4, с леко предимство, докато избраният ход може да бъде опроверган по различни начини. Андерсен играе с часовник: времето му за мислене е ограничено и ходът му е изцяло в романтичен стил. 19. ... Дh5xf3!? Последният ход на черните дълго време се е смятал за грешка, след като предполагаемо правилният ход 19. … Tg8-g4 е предложен от немския шахматен майстор Паул Липке в 1898 г. Липке разглежда подробно четирите продължения 20. Оe4, 20. Тe4, 20. Оc4 и 20. c4, заключавайки, че в най-добрия случай Андерсен може да постигне само равенство.Нейщадт Я. И., „Некоронованите шампиони“. Москва, 1975, стр. 158.

Четвърт век по-късно, Емануел Ласкер одобрява спасителния отговор на Липке за черните в своя „Учебник по шах“ и критикува 19-ия ход на белите. Според него печелившият ход е 19. Оe4. Ласкер предлага три печеливши линии: 19...d5 20. Оxd5 Дxd5 21. Тad1; 19...Tg4. 20. Qc2; 19...Дh3 20. g3 Txg3. 21. hxg3 Дxg3+ 22. Цh1 Оxf2 23. Te2Нейщадт Я. И., „Некоронованите шампиони“. Москва, 1975, стр. 159..

Анализът на Липке обаче впоследствие е опроверган от О. Гопе и Г. Хекнер. В два от своите ходове, белите всъщност печелеха. Анализът на Ласкер също се оказа погрешен. След „печелившите“ ходове 19. Оe4 Дh3 20. g3 Тxg3. 21. hxg3 Дxg3+ 22. Цh1 Оxf2 23. Тe2 черните изобщо не губят, но с контраатаката 23...Кd4! самите те постигат победа.Нейщадт, Я. И., „Некоронованите шампиони“. Москва, 1975, стр. 158-160.

20.Тe1xe7+ Кc6xe7?? Това губи мигновено от много привлекателен мат в четири хода. 20.... Kd8 би оказало по-голяма съпротива, но белите все пак би трябвало да спечелят след 21.Тxd7+ Цc8 22.Тd8+!! Цxd8 (ако 22....Тxd8 23.gxf3; ако 22....Кxd8 23.Дd7+ Цxd7 24.Оf5+ Цe8 25.Оd7#) (Стонтън, 1853)Staunton, Howard (1853). Chess Player's Chronicle. pp. 4–11. 23.Оf5+ Дxd1+ (Рубинщайн, 1921).Hooper, David; Whyld, Kenneth (1987). "Evergreen Game". The Oxford Companion to Chess. Oxford University Press. p. 108. ISBN 0-19-281986-0. Друг начин е 23.Оe2+,Kasparov, Garry (2 Nov 2003). "Garry Kasparov's Great Predecessors: Follow-up #1". Chessbase. Retrieved 11 February 2013. но белите трябва да играят точно: 23...Кd4! 24.Оxf3 Оxf3 25.Тxd4+? води до вероятно равенство след 25...Оxd4 26.Дxd4+ Цc8 27.Дd3 Оxg2 28.f3 Оh3+ 29.Цf2 Тb6 30.Дxh7 Тg2+ 31.Цe3 Оe6 (Левенфиш, 1959).Левенфиш, Григорий, Kнигa нaчинaющeгo шaхмaтистa, 2-ое издание, Физкултура и спорт, Moсква, 1959, стр. 168. Белите трябва вместо това да играят 25.g3! (Нейщадт, 1961) Оxd1 26.Дxd1 „със скучен, но печеливш ендшпил“ (Каспаров).Kasparov, Garry; ChessBase Magazine 59, 1997

Сега черните попадат под атака за мат. В тази ситуация, най-добрият ход на черните е 20. ... Цe8-d8, въпреки че това им помага да избегнат незабавен мат, а не поражение, както доказва Ричард Рети.Туров, Б. И., „Перли на шахматното творчество“. Москва, 1991, стр. 27..

Не е ясно дали следващите ходове действително са изиграни или Андерсен просто е „обявил мат“, често срещана практика по онова време. Deutsche Schachzeitung, където играта е публикувана първоначално, просто казва „Белите матират с 4 хода“, без да предоставя действителните ходове.Anderssen, Adolf (October 1852). "Schluss der Partie 450". Deutsche Schachzeitung (in German). p. 383.

21.Дa4xd7+!! Цe8xd7 22.Оd3-f5++!! Цd7-e8 В тази позиция двойният шах е жизненоважен, тъй като предотвратява черната дама да вземе офицера и да провали атаката на белите, както и топа на белите, което би довело до мат. Тук той е решаващ, защото принуждава царя да се движи. Не може 22. ... Цc6?? поради елегантното 23.Od7#. 23.Оf5-d7+ Цe8-f8 24.Оa3xe7# (диаграма 4) Сега полезността на хода 19... Tg4 става очевидна – тогава черният цар щеше да има поле за бягство g8. Дюфрен не смята този ход за решаващ, но играе срещу силна защита. След като белите са жертвали дама и топ за две пешки и са на един ход от поражение, те постигат мат с два офицера и пешка, подпомагани от топ.

Савелий Тартаковер коментира: „Комбинация, която няма аналог в литературата за играта“.

Източници

Външни препратки Вечнозелена (неувяхваща) партия в портала chessgames.com

Литература Линдер И. М. «Вечнозелёная (неувядаемая) партия» // Шахматная энциклопедия / И. М. Линдер, В. И. Линдер. — М. : ООО «Издательство АСТ» : ООО «Издательство Астрель», 2004. — С. 50. — 320 с. — ISBN 5-17-006939-1. — ISBN 5-271-06492-1.

Категория:Шахмат