Пол Амедей льо Маринел (; 4 юли 1858 – 29 ноември 1912) е белгийски колониален администратор, изследовател на Екваториална Африка.
Ранни години (1858 – 1885) Пол льо Маринел е роден на 4 юли 1858 г. в град Дейвънпорт, щата Айова, САЩ. Той е син на Амедео льо Маринел, френски войник от Нормандия, който се присъединява към белгийските революционери през 1830 г. и след това служи 18 години в белгийската армия. През 1858 г. Амедео емигрира в САЩ, където се раждат двамата му сина Пол и Жорж (Джордж). През 1868 г. семейството се завръща в Белгия. През 1876 г. Пол се записва във военно училище, което завършва през 1878 г. с чин сержант. Той служи в 13-и линеен полк една година, след което няколко години в стрелкови полк.
Изследователска дейност (1885 – 1896) Първа експедиция в Конго (1885 – 1888) През 1885 г. Пол льо Маринел е командирован във военния картографски институт и е изпратен в Конго, където е назначен в топографска бригада под командването на капитан Юнкерс. Скоро след пристигането си е преместен в Лулуабург, административен център на областта Касаи, основан година по-рано от Германския изследовател Херман фон Висман. През 1886 и 1887 г. Льо Маринел участва в експедицията на Херман фон Висман, която едва не завършва трагично за него. През 1888 г., докато чака кораба, с който да се завърне в Европа, Пол се среща с друг белгийски изследовател – Александър Делкомюн, който го убеждава да отложи завръщането си в Европа, за да помогне в проучването на реките Касаи, Санкуру и Лубефу.
Втора експедиция в Конго (1889 – 1892) В края на юли 1889 г. Пол льо Маринел е произведен в лейтенант и е назначен за комисар на областта Касаи-Луалаба. На него са му постави две задачи. Първата е да създаде военна база близо до Лулуабург, а втората – да завладее за Белгия областта Катанга. За своя база през май 1890 г. той избира селището Лусамбо, разположено в най-горната плавателна част на река Санкуру.
През 1890 г. със 180 африкански войници и 150 носачи той изследва част от горното течение на река Ломами (ляв приток на Конго), а през 1890 – 1891 – горното течение на река Лубилаш (Санкуру, десен приток на Касаи) и вододелното плато между реките Лубилаш, Ломами и Луалаба. Изследва и част от горното течение на Луалаба и пресича платото Маника (1664 m), явяващо се вододел между Луалаба и десния ѝ приток Луфира. На 18 август 1891 г. се завръща в базата си в Лусамбо. През април 1892 г. Льо Маринел предава командването на базата Лусамбо и се завръща в Белгия.
Следващи години (1893 – 1912) През 1893 г. Пол льо Маринел се завръща в Конго като държавен инспектор. През 1894 г. е натоварен да предприеме инспекционно пътуване до река Уеле, близо до северната граница на Свободната държава Конго, която е била оспорвана от французите. През 1896 г. окончателно се завръща в Белгия. Служи известно време в армията и през 1897 г. е повишен в капитан-комендант, а през 1899 г. я напуска. След това получава множество предложения от търговски компании за съдействие в техните предприятия в Екваториална Африка, но се завръща там едва през 1906 г. в качеството си на директор на Compagnie du Lomami, но е разочарован от новата си служба и през 1908 г. става директор на Société Anonyme Belge pour le Commerce du Haut-Congo. През януари 1910 г. той окончателно напуска Конго, тъй като здравето му бързо се влошава. Умира на 29 ноември 1912 г. в Брюксел.
Памет В негова чест през 1956 г. са наименувани язовир и електроцентрала в основата на преградната му стена, построени на река Луалаба, в близост до град Колвези в Демократична република Конго.
Източници
Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г., стр. 397.
Категория:Белгийски изследователи Категория:Изследователи на Африка