Германо-съветското търговско споразумениеDocuments on German Foreign Policy, 1918-1945. Series D (1937–1945) Washington, D.C.: U.S. Gov. Printing Office, 1949-64 vol. v. VI The last months of peace, March-Aug. 1939.--v. VII The last days of peace, Aug. 9-Sept. 3, 1939, signed on August 19, 1939 е икономическо споразумение между Германската империя и Съветския съюз, по силата на което последният получава кредит от 200 милиона райхсмарки за период от седем години с ефективен лихвен процент от 4,5 процента. Кредитната линия е използвана през следващите две години за закупуване на фабрично оборудване, инсталации, металообработващи машини, кораби, превозни и други транспортни средства от Германия и трябва да бъде изплатена чрез съветски материални доставки от 1946 г. нататък. Икономическото споразумение е първата стъпка към подобряване на отношенията между Съветския съюз и Германия.

Пактът Рибентроп – Молотов е подписан четири дни след Германо-съветското търговско споразумение. Споразумението подновява западналите германо-съветски икономически отношения и е разширено с по-голямото Германо-съветско търговско споразумение от февруари 1940 г. и Германо-съветско гранично и търговско споразумение от януари 1941 г.. Германските доставки за Съветите закъсняват и не успяват да предоставят всичко обещано с наближаването на датата на операция Барбароса. Съветите изпълняват стриктно задълженията си чак до инвазията, желаейки да избегнат провокация с Германия. Споразуменията са прекратени, когато Германия нахлува в Съветския съюз през юни 1941 г., в нарушение на договорите между двете страни. Съветската търговия с Германия в периода преди инвазията в крайна сметка предоставя на германците много от ресурсите, от които се нуждаят за нахлуването си в Съветския съюз.

Предистория Традиционна търговия Германия не разполага с редица природни ресурси, включително няколко ключови суровини, необходими за икономически и военни операции. От края на 19-ти век разчита силно на внос от Русия за такива материали. Преди Първата световна война Германия внася суровини и стоки на стойност 1,5 милиарда райхсмарки. Този внос рязко намалява след Първата световна война. В началото на 30-те години на XX век съветският внос намалява заради по-изолационистката политика на Съветите и намаляващото придържане към изискванията за разоръжаване на Версайски договор намалява зависимостта на Германия от съветския внос.

Влошаващи се отношения Идването на власт на Нацистката партия увеличава напрежението между Германия и Съветския съюз. Расовата политика на Нацистка Германия представя Съветския съюз като населен от „подчовеци“, етнически славяни, управлявани от техните „еврейски болшевишки“ господари.Bendersky, Joseph W., A History of Nazi Germany: 1919-1945, Rowman & Littlefield, 2000, , page 177Müller, Rolf-Dieter, Gerd R. Ueberschär, Hitler's War in the East, 1941–1945: A Critical Assessment, Berghahn Books, 2002, , page 244 Дори при нарастващо напрежение в средата на 30-те години Съветският съюз прави многократни опити да възстанови по-близки контакти с Германия, които са отхвърлени от Хитлер, който не желае такива политически връзки.

Отношенията се влошават още повече през 1936 г., когато Германия подкрепя Франкистка Испания в гражданската война, докато Съветите подкрепят частично социалистически водената опозиция на Втората испанска република.Jurado, Carlos Caballero and Ramiro Bujeiro, The Condor Legion: German Troops in the Spanish Civil War, Osprey Publishing, 2006, , page 5-6 Същата година Германия и Япония сключват Антикоминтерновски пакт.Gerhard Weinberg: The Foreign Policy of Hitler's Germany Diplomatic Revolution in Europe 1933-36, Chicago: University of Chicago Press, 1970, pages 346. Сталинската Голяма чистка оказва негативно влияние и върху съветската дипломация.

Икономически нужди в края на 30-те години на XX век Към края на 30-те години, тъй като нито автархичният икономически подход (познат като Четиригодишен план), нито съюзът с Великобритания са осъществими, Германия е принудена да търси по-близки отношения със Съветския съюз, дори да е само по икономически причини. Германия страда от остър недостиг на ключови суровини като петрол, храни, метални руди и каучук, за които разчита на съветски доставки или транзит. За да посрещне тези нужди, тя се обръща към Съветския съюз и Румъния. Германските нужди от храна биха нараснали още повече при завладяване на държави, които също са нетни вносители на храни. Вносът на украинско зърно или транзитът на манчжурска соя от Съветския съюз могат да компенсират този дефицит. Междувременно, в краткосрочен план, Съветският съюз изпитва необходимост от военно оборудване и оръжейни технологии за укрепване на отслабената Червена армия и Съветския военноморски флот. Съветската транспортна мрежа е слабо развита, с неразработена пътна мрежа и железопътни линии, вече натоварени до краен предел.

След Аншлуса икономическото сближаване е възпрепятствано от политическо напрежение и нарастващо нежелание на Хитлер да се ангажира със Съветския съюз. Въпреки това германските нужди от военни доставки и съветските нужди от военна техника нарастват след Мюнхенското споразумение.

Преговори Предварителни обсъждания През октомври 1938 г. Германия започва да търси разширяване на икономическите връзки между двете страни като представя план на Съветския съюз на 1 декември 1938 г. Сталин обаче не е склонен да отстъпи все по-силната си икономическа позиция в преговорите на цената, предложена от Хитлер. Въпреки това Съветите са готови да обсъдят ново германско предложение през февруари и март 1939 г. в Москва. Германия прекъсва преговорите в средата на март. Няколко дни след това Германия окупира Чехословакия и след това Мемелска област, което прави войната с Полша още по-вероятна.

Германия и Съветският съюз обсъждат сключването на търговско споразумение в началото на 1939 г. През пролетта и лятото на същата година Съветите преговарят за политически и военен пакт с Франция и Великобритания, докато едновременно с това водят разговори с германски официални лица относно потенциално съветско-германско политическо споразумение.

На 7 април съветският дипломат Георгий Астахов заявява пред германското външно министерство, че е безсмислено да се продължава германо-съветската идеологическа борба и че двете страни могат да постигнат споразумение. Десет дни по-късно съветският посланик Алексей Мерекалов се среща с германския държавен секретар Ернст Вайцзекер и му връчва нота, изискваща бързото отстраняване на всички пречки за изпълнението на военните договори, подписани между Чехословакия и СССР преди нейната окупация от Германия.Geoffrey Roberts. Infamous Encounter? The Merekalov–Weizsacker Meeting of 17 April 1939. The Historical Journal, Vol. 35, No. 4 (Dec., 1992), pp. 921–926. Stable URL: [suspicious link removed]

Нарастващата вероятност за война увеличава военното производство както в Германия, така и в Съветския съюз. Съветският трети петгодишен план предвижда големи инвестиции в технологии и промишлено оборудване. Междувременно, германските военни разходи нарастват до 23% от брутния национален продукт през 1939 г. През април и май 1939 г. германските плановици се опасяват, че прекъсване на търговията с Швеция ще спре ключови доставки на желязна руда. Без съветски доставки Германия трябва да намери заместители за приблизително 165 000 тона манган и почти 2 милиона тона петрол годишно. Германия вече е изправена пред сериозен недостиг на каучук поради отказа на Великобритания и Нидерландия да търгуват. В допълнение към зависимостта от внос на хранителни мазнини и петрол, възникват и други хранителни проблеми, дължащи се на недостиг на работна ръка в селскостопанския сектор, което налага привличането на ученици и студенти за работа. На 8 май германски официални лица изчисляват, че Германия разполага с петролни резерви само за 3,1 месеца.

В хода на икономическите дискусии, на 17 май Астахов заявява на германски официален представител, че „няма никакви външнополитически конфликти между Германия и Съветския съюз и поради това няма никаква причина за враждебност помежду им“. Три дни по-късно, на 20 май, Молотов казва на германския посланик в Москва, че вече не желае да обсъжда само икономически въпроси и че е необходимо да се установи „политическа основа“, което германски официални лица виждат като „скрита покана“ и „на практика призоваване за политически диалог“. На 26 май германски официални лица се опасяват от потенциален положителен резултат от разговорите на Съветите относно предложенията на Великобритания и Франция. На 30 май Германия инструктира своите дипломати в Москва, че „решихме да започнем окончателни преговори със Съветския съюз“.Ulam, Adam Bruno,Stalin: The Man and His Era, Beacon Press, 1989, , page 508 Последвалите дискусии се съсредоточават върху икономическите преговори, тъй като икономическите нужди на двете страни са значителни. Тесните военни и дипломатически връзки между тях са прекъснати в средата на 30-те години след създаването на Антикоминтерновия пакт и Гражданската война в Испания, оставяйки тези разговори като единствено средство за комуникация.

Смесени сигнали

След това Съветите изпращат смесени сигнали. На 31 май речта на Молотов изглежда положителна, докато на 2 юни съветският народен комисар по външната търговия Микоян казва на германски официален представител, че Москва „е изгубила всякакъв интерес към тези [икономически] преговори в резултат на предишното германско протакане“. На 15 юни съветският посланик провежда дискусия с българския посланик в Берлин, Първан Драганов, който служи като неофициален посредник за преговорите с германците. Съветският посланик обяснява, че сделка с Германия по-добре отговаря на съветските нужди, отколкото сделка с Великобритания и Франция или безрезултатни преговори, които не водят до сделка. Драганов незабавно информира германското външно министерство за разговора. Седем дни по-рано, Съветите се съгласяват, че високопоставен германски служител ще дойде в Москва, за да продължи преговорите, което се случва в Москва на 3 юли. След това официални разговори започват в Берлин на 22 юли.

Междувременно, надявайки се да спрат германската военна машина, през юли Великобритания провежда разговори с Германия относно потенциален план за спасяване на задлъжнялата германска икономика на стойност един милиард лири в замяна на прекратяване на германската програма за въоръжаване. Британската преса разкрива историята и Германия в крайна сметка отхвърля предложението.

Справяне с минали вражди и финализиране на сделките На 25 юли, Съветският съюз и Германия са много близо до финализиране на условията на предложено икономическо споразумение. На 26 юли, по време на вечеря, Съветите приемат предложена триетапна програма, която включва първо икономическата програма и „ново споразумение, което отчита жизненоважните политически интереси на двете страни“. На 1 август, Съветите поставят две условия, преди да започнат политическите преговори: нов икономически договор и прекратяване на антисъветските атаки от германските медии. Германците веднага се съгласяват. Два дни по-късно, германският външен министър Йоахим фон Рибентроп очертава план, при който страните ще се съгласят на ненамеса във вътрешните работи на другия и ще се откажат от мерки, насочени към жизненоважните интереси на другия и че „няма проблем между Балтийско и Черно море, който да не може да бъде решен между нас двамата“.Fest, Joachim C., Hitler, Harcourt Brace Publishing, 2002 , page 589–590Vehviläinen, Olli, Finland in the Second World War: Between Germany and Russia, Macmillan, 2002, , page 30