Василий Михайлович Севергин (; 8 септември 1765 – 17 ноември 1826) е руски учен химик, минералог, минен инженер, енциклопедист. Адъюнкт (доцент) по минерология (1789), ординарен академик в Руската Имперска академия на науките в катедрата по минерология (1793)
Произход и образование (1765 – 1789) Василий Севергин е роден на 8 (19) септември 1765 г. в Санкт Петербург в семейство на придворен музикант. В началото получава домашно образование по руска граматика, живопис, латински, френски и немски език. През 1776 г. постъпва в Академичната гимназия, където полечава солидни знания по латински, логика, геометрия, тригонометрия, механика, физика, химия, минно дело, минералогия. През 1784 г. завършва гимназията и е приет в Академичния университет в Санкт Петербург. През 1785 г. по препоръка на академик Иван Лепьохин постъпва в Гьотингенския университет, където три години усилено изучава минералогия, минно дело, химия, физика и география. През 1789 г. се завръща в Санкт Петербург и успешно полага изпити по химия и минералогия при Йохан Готлиб Георги, по физика и химия при Л. Ю. Крафт, по ботаника при Иван Лепьохин, по зоология и анатомия при Петер Симон Палас.
Научна и експедиционна дейност (1789 – 1826) През 1789 г. Василий Севергин е избран за адъюнкт (доцент) в Академията на науките в катедрата по минерология, а през 1793 г. става ординарен академик.
За своя главна задача на минералога Севергин счита строгата точност в наблюденията и описанията на минералите. Многочислените му трудове са написани на руски и само някои от тях на латински и френски език. В статиите си показва предмети, отнасящи се в областта на минералогията, физиката, химията, физиката на Земята, технологии в селското стопанство. В тях той изказва мисълта за тясната връзка на минералогията с химията. Той съдейства и за обогатяването на руската научна терминология.
На базата на своите наблюдения и изследвания той разделя планините на четири вида: 1. първична (гранитни планини); 2. вторични (глинести и наслоени планини); 3. третични (варовикови планини с вкаменолисти); 4. четвъртични (пясъчни планини и хълмове), които могат да се считат за начало на кватернерната геология.
През 1798 г. Василий Севергин открива закономерността в съвместното съществуване на някои минерали в едно находище, като съременният термин е парагенезис. Създава първата геоложка номенклатура на руски език и въвежда термини, описващи свойствата на минералите: блясък, твърдост, цвят и др.
В областта на химията Севергин поддържа схващанията на френския химик Антоан Лавоазие. Издава химически речници.
През 1817 г. става един от организаторите на Санкт-Петербургското минераложко дружество.
Умира на 17 (29) ноември 1826 г. в санкт Петербург.
Експедиционна дейност (1802 – 1804, 1809) В началото на XIX в. Василий Севергин извършва три значителни минераложки изследвания в Източна Европа. През 1802 г. изследва Беларус. През пролетта на 1803 г. изследва Прибалтика, в т.ч. възвишението Отепя (217 m, на югозапад от Чудското езеро) и Видземското възвишение (311 m, покрай левия бряг на река Гауя). От устието на Гауя се предвижва на юг по 24° и.д., пресича Балтийското възвишение и достига до река Западен Буг (десен приток на Висла). На изток от Гродно, на 26° и.д. открва Новогрудското възвишение (323 m) и на североизток от него, в горните басейни на реките Птич и Свислоч – Минското възвишение (346 m). По време на това си пътуване в труда си „Записки путешествий по западным провинциям Российского государства“, СПБ, 1803 – 1804, описва етническия състав на местното население, находищата на желязна руда, мрамор и създава кратък руско-фински речник на топонимите.
През 1804 г. изследва Финландия, а през 1809 г. – крайбрежието на Финския залив. Наблюденията си публикува в „Опыт минералогического землеописания Российского государства“, СПБ, 1809.
Памет В негова чест са наименувани: вулканът Севергин () на остров Харимкотан от Курилските острови; минералът севергинит; протокът Севергин () между островите Харимкотан и Шиашкотан от Курилските острови.
Литература Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, Москва, 1970, стр. 257 – 258. Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 51.
Категория:Изследователи на Европа Категория:Руски изследователи Категория:Санктпетербургци