Пьотър Никифорович Скобелцин (; 1702 – 1762) е руски геодезист, участник във Втората Камчатска експедиция под ръководството на Витус Беринг.
Пьотър Скобелцин произхожда от дворянски род. През януари 1715 г. е приет в Московското математико-навигационно училище. През 1718 г., след като е овладял основните предмети, е приет в геодезическия клас на Морската академия в Санкт Петербург, която завършва през 1723 г. с чин геодезист.
От 1723 до 1727 г. заедно с В. Шетилов, И. Свистунов и Д. Баскаков картира средното и горното течение на река Аргун с притоците ѝ Газимур и Урюмкан, цялото течение на река Шилка и съставящите я Онон и Ингода (с притоците си Чита и Нерча), езерото Зун-Торей (50° с.ш., 115°45' и.д.) с вливащата се в него река Улдза и езерото Далайнор с вливащата се в него река Керулен. От басейна на река Селенга експедицията картира река Хилок с левия ѝ приток Уда.
През 1734 г. заедно с други геодезисти участва във Втората Камчатска експедиция на Витус Беринг. Целта на ръководения отряд от Скобелцин била изследването на слабо известните тогава басейни на реките Амур, Уда, Тугур, Шилка и Горбица, където приблизително минавала границата между Русия и Китай по сключения през 1689 г. Нерчински договор. Покрай руско-китайската граница били разположени караули и изградени гранични пирамиди, като Скобелцин определя астрономически координатите на 63 броя от тях.
През лятото на 1735 г. Скобелцин и В. Шетилов се спускат по река Шилка до устието на река Горбица (119°15' и.д.) и оттам по суша продължават на североизток до горното течение на река Голям Олдой (ляв приток на Амур), където зимуват. През пролетта на 1736 г. експедицията преминава в горния басейн на река Нюкжа, спуска се по нея и по Ольокма до Лена и в началото на юли се добира до Якутск, като по пътя картира Нюкжа и Ольокма. През 1737 отново се опива да намери път от Забайкалието до Охотско море. През октомври експедицията достига до горното течение на река Гилюй (десен приток на Зея), спуска се по нея, като покрай десния ѝ бряг открива хребета Тукурингра (1606 m) и се изкачва по Зея до горното ѝ течение, след което се връща отново в Нерчинск, като не успява да намери пряк път до Охотско море.
По време на своите пътешествия отрядът на Скобелцин събира ценни етнографски и картографски материали. През 40-те години на XVIII в. Скобелцин съставя карта на Иркутската губерния и езерото Байкал. През 1745 г. тази карта, заедно с други, става основа при съставянето от Академията на науките на „Атлас Российского“. По същото време Скобелцин участва в плаването на Мартин Шпанберг към Япония и изследването на Курилските острови и източното крайбрежие на остров Сахалин.
Източници
Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 86, 109 – 110
Категория:Руски изследователи Категория:Изследователи на Азия