Христо Димитров Чолаков е български офицер (капитан), народен представител от БЗНС.
Биография Роден е на 10 ноември 1892 година в Кюстендил, в семейството на офицера Димитър Чолаков от Долно Драглище и жена му, учителката Виктория Хаджиилиева от Прилеп. Негов по-малък брат е Петър Чолаков.
Завършва Военното училище в София с 31-вия випуск в 1911 г. Постъпва на служба в Седми артилерийски полк в Самоков. Участва, както и баща му и по-малкият му брат Петър, доброволец в последвалите войни за национално обединение. По време на Балканската война (1912 – 1913) Христо Чолаков е взводен командир в Седми артилерийски полк, част от Седма пехотна рилска дивизия. Участва с частта си във всички боеве и достига до Солун. За проявена храброст в битката при Булаир е награден с орден „За храброст“ ІV степен II клас.
В последвалата Междусъюзническа война (1913) е командир на артилерийска батарея и участва в боевете на Седма пехотна рилска дивизия при Брегалница и Калиманци. За участието си в тях е награден с орден „Св. Александър“ V степен с мечове, сребърен, и е произведен в чин поручик.
През Първата световна война поручик Христо Чолаков участва в боевете на Сръбския фронт: при Зайчар, Връшка чука, Планиница, Алексинац на река Морава и Прокупле. За тези боеве Христо е награден с орден „За храброст“ ІV степен І клас. След отхвърлянето на сръбската армия към Албания батареята му е разположена в района на Бобошево. От август 1916 година се сражава на Битолския фронт в боевете за отблъскване на французите. На 29 септември е тежко ранен в крака и лявата ръка. Раната в крака заздравява, но ръката не се възстановява и той остава инвалид. Въпреки това, неоздравял, се явява доброволно в армията. Назначен е за офицер за поръчки към Военното министерство.
Христо Чолаков е автор на две книги. В промеждутъка между войните написва книгата си „Брегалнишки и Калимански боеве. Действията на 7-а пехотна Рилска дивизия и придадените ѝ части във войната със съюзниците“ (1915). След края на Първата световна война написва и биографична книга за командира на Четвърта българска армия генерал Савов: „Генерал-лейтенант Савов Сава. Животописна скица“.
Запознава се с Александър Стамболийски и след края на Първата световна война той и брат му Петър стават сътрудници на БЗНС. Участва в Управителния съвет на БЗНС и в редакцията на вестник „Земеделско знаме“. Закратко е директор на мини Перник.
Завършва право в Софийския университет. Два пъти е избиран за народен представител от квотата на БЗНС.
Раните от войните се отразяват на здравето му и умира на 19 март 1936 година.
Военни звания подпоручик (22 септември 1911) поручик (1 ноември 1913) капитан (30 май 1917)
Родословие
Бележки
Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български офицери от Македония Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Членове на БЗНС Категория:Тридесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Кюстендил Категория:По произход от Долно Драглище Категория:По произход от Прилеп