Петър Димитров Чолаков е български офицер (капитан), деец на Българския земеделски народен съюз.

Биография Роден е на 10 октомври 1895 година в Кюстендил, в семейството на офицера Димитър Чолаков от Долно Драглище и жена му, учителката Виктория Хаджиилиева от Прилеп. Негов по-голям брат е Христо Чолаков.

Постъпва във Военното училище в София и при обявяването на Балканската война, още незавършил, заминава на фронта като доброволец – портупей-юнкер, командир на взвод в 16-а рота на Осемнадесети пехотен етърски полк. За проявена храброст в боевете при Люлебургас и Бунар Хисар командирът на Трета армия генерал Радко Димитриев го произвежда на бойната позиция в офицерски чин подпоручик. За боевете при Чаталджа, село Тарфа, Чифликкьой е награден с орден за „За храброст“ ІV степен. За участието си в останалите боеве е награден с Офицерски орден за военна заслуга на лента.

След войните завършва Военното училище с 34-тия випуск в 1914 година.

През Първата световна война поручик Петър Чолаков участва в боевете на Сръбския фронт, където се сражават и брат му, и баща му. Като командир на артилерийска батарея от Втори артилерийски полк участва в боевете на Шеста бдинска дивизия при Връшка чука, Болевац, Алексинац при река Морава. За проявена храброст е награден с орден „За храброст“ ІV степен II клас. След боевете полкът е изтеглен в района на Кочериново като армейски резерв, а през август 1916 година е прехвърлен на Добруджанския фронт. Там Петър Чолаков участва в боевете за освобождаване на Добрич и отбраната на града от румънско-руското контранастъпление, при която геройски загива неговият баща Димитър Чолаков. След Добричката епопея се сражава при Кубадин, Топрик Хисар, Мурфатлар, Хърсово, Бериштепе, Исакча на река Дунав и други. Награден е с орден „За храброст“ ІV степен. І клас и произведен в чин поручик. Началник е на подофицерска мераческа школа в Разград. От 1919 година е командир на отделение в Четвърти артилерийски полк в София.

Петър Чолаков, както и брат си Христо, след края на Първата световна война става сътрудник на БЗНС на Александър Стамболийски. Съдейства за създаването на Трудовата повинност при управлението на Стамболийски. За отказ и противодействие на Деветоюнския преврат (1923) е уволнен от армията и интерниран.

Следва право и финанси в Австрия. Закратко е директор на банка. До пенсионирането си след Деветосептемврийския преврат (1944) служи като офицер в Трудовата повинност. Достига до чин полковник.

Умира на 2 юли 1972 година в София.

Военни звания подпоручик (22 септември 1914) поручик (5 октомври 1916) капитан (1 януари 1919) полковник

Родословие

Бележки

Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български офицери от Македония Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Членове на БЗНС Категория:Тридесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Кюстендил Категория:По произход от Долно Драглище Категория:По произход от Прилеп