„Рип ван Уинкъл“ () е фентъзи разказ от американския писател Уошингтън Ървинг, написан през 1819 г. Главният герой, Рип ван Уинкъл, жител на село близо до Ню Йорк, спи 20 години в планините Катскил и се завръща, когато всичките му познати са починали. Този герой се е превърнал в символ на човек, изостанал от времето, проспал половината си живот.

Сюжет Сгушено в планините Каатскил, в разклоненията на Апалачите, в басейна на река Хъдсън, се е намирало древно село, основано от холандски заселници в най-ранните дни на колонизацията. В началото на 60-те години на XVIII век, когато този регион все още е бил британска провинция, там е живял добродушен човек на име Рип ван Уинкъл. Той е бил добър поданик на британския крал Джордж III. Всичките му съседи го обичали, но жена му била свадлива.

Тя дори досажда на съпруга си в „странния мъжки клуб“, разположен под сянката на дърветата на входа на селската кръчма, където той обича да прекарва време в празни приказки с приятели. Единственият начин на главния герой да избегне мъмренията на жена си е да ловува.

Един хубав есенен ден Рип тръгва с мускет и куче на име Вълк да ловува на най-високата планина. Точно когато се готви да се върне у дома, един старец го извиква. Изненадан да види човек на такова пусто място, главният герой се втурва да му помогне. Старецът бил облечен в стар холандски дублет и носел буре на раменете си – очевидно пълно с холандско бренди. Рип му помага да се изкачи по склона, а старецът мълчал през целия път.

След като минават през дерето, те се озовават в падина, наподобяваща малък амфитеатър. В центъра, на гладка платформа, странна група играе с кегли. Всички играчи са облечени по същия начин като стареца, напомняйки на Рип за фламандска картина, висяща в гостната на селския пастор. Въпреки че се забавляват, лицата им пазят строго изражение. Всички мълчат и само тракането на топките нарушава тишината. Старецът започва да налива водка в големи чаши и прави знак на главния герой да ги предложи на играчите. Те пият и се върщат към играта си. Рип също не можа да устои и изпи няколко чаши водка. Съзнанието му и той заспива дълбоко.

След като се наслаждава на храна в планината, Рип се събужда на същия хълм, където за първи път е видял стареца онази вечер. Сутрин е. Той почва да търси пушката си, но вместо нова пушка, намира наблизо доста ръждясал кремъчен мускет. Мислейки, че последните играчи са му изиграли жестока шега, като са го напили с водка и са му сменили пушката, той вика кучето си, но то е изчезнало. Тогава Рип решава да посети мястото на забавлението от предната нощ и да поиска пушката и кучето от играчите. Изправяйки се на крака, той усеща болка в ставите си и забелязва, че му липсва предишната стойка.

Когато се мъчи да стигне до входа на „амфитеатъра“, отвесни скали му препречват пътя. Рип решава да се върне у дома. Приближавайки се до родното си село, среща няколко напълно непознати в странни дрехи. Селото също се било променило забележимо – станало е по-голямо и по-населено. Не се виждало нито едно познато лице и всички погледнали изненадано главния герой. Прокарвайки ръка по брадичката си, последният открива, че се е превърнал в старец с дълга сива брада.

Когато се приближава до къщата си, я намира почти в руини. Къщата била празна. Рип се насочва към кръчмата, където обикновено се събирали селските „философи“ и безделници, но на нейно място стояла кръчмата „Юниън Ин“ на Джонатан Дулитъл. Главният герой поглежда табелата и вижда, че портретът на крал Джордж III също се е променил: неговият портрет се е превърнал в този на Джордж Вашингтон. Оказва се, че лоялистът Рип е спал в планините 20 години и се е събудил посред Войната за независимост.

Пред кръчмата се събра тълпа. Всички слушат кльощав мъж, който бръщолеви за граждански права, избори, членове на Конгреса, героите от 1776 г. и други неща, напълно непознати на Рип. го дали е федералист. или демократ. Той . Мъжът с триъгълника строго пита с какво право Рип е дошъл въоръжен до урните. Събеседникът му започва да обяснява, че е местен жител и лоялен поданик на своя крал, но в отговор викове:

Рип започва смирено да протестира, че няма намерение да прави нищо лошо и просто иска да види някои от съседите, които обикновено се събират в кръчмата. Помолват го да ги назове. Почти всички, които назовавв, отдавна са мъртви. Той извиква:

Никой ли тук не познава Рип ван Уинкъл?

Те сочат мъж, застанал до дърво. Той изглежда точно като Рип, мъжът, който е, когато тръгва към планината. Главният герой е напълно объркан: кой е той тогава? Тогава към него се приближввв млада жена, носеща дете. Външният ѝ вид се струвв познат на Рип. Той я пита как се казва и кой е баща ѝ. Тя му каза, че се казва Джудит Гардъниър. Баща ѝ (както и брат ѝ) се казва Рип ван Уинкъл и са минали двадесет години, откакто той напусща дома си с пистолет през рамо и никога не се врща.

Главният герой тревожно пита дъщеря си къде е майка ѝ. Оказало се, че тя (тоест г-жа Ван Уинкъл) наскоро е починала, защото се е скарала с търговец от Нова Англия и е спукала вена. Сърцето на Рип се облекчило: той се е ужасил, че жена му ще го смъмри. Главният герой прегърща дъщеря си. Всички го гледали изненадано. Накрая една възрастна жена го разпознала и селяните повярвали, че наистина гледат Рип ван Уинкъл и че мъжът, стоящ под дървото със съименника си, е неговият син.

Джудит приютявв възрастния си баща. Той разказва историята си на всеки нов гост в кръчмата и скоро целият район я знае наизуст. Някои не вярват на Рип Ван Уинкъл-старши, но старите холандски колонисти все още чуват гръмотевични тътени от планините Каатскил и са убедени, че това е Хенри Хъдсън и екипажът му, които играят боулинг. А всички местни съпрузи, потиснати от жените си, мечтаят да пият забрава от чашата на Рип ван Уинкъл-старши.

Източници

Категория:Американски разкази Категория:Книги от 1819 година Категория:Фентъзи книги