Маскарад е драма в стихове на руския поет Михаил Лермонтов. Написана е през 1835 г., съчетава елементи на романтизма и реализма и се смята за образец на руската класическа драматургия. Съдържа остра критика на висшето общество, поради което нееднократно е забранявана от царската цензура. В пълен вид творбата е публикувана през 1842 г., след смъртта на автора. Забраната за цялостното сценично представяне на драмата се премахва след още две десетилетия, през 1862 г. Тогава в московския Малий театър за пръв път се поставят четирите акта на „Маскарад“.Репертуар Малого театра 1860-1870-х гг.
Съдържание на драмата „Маскарад“ е драма, написана в стихотворна форма. Лермонтов използва свободен ямб, при който дължината на редовете варира и поетичната реч звучи естествено като жива. Пълният текст на драмата съдържа 2061 стиха.Ломунов К. Сценическая история "Маскарада" Лермонтова // Жизнь и творчество М. Ю. Лермонтова: Исследования и материалы: Сборник первый. — М.: ОГИЗ; Гос. изд-во худож. лит., 1941. — С. 552—588.Гаспаров М. Л., Вишневский К. Д. Стихосложе́ние // Лермонтовская энциклопедия / АН СССР. Ин-т рус. лит. (Пушкин. Дом); Науч.-ред. совет изд-ва "Сов. Энцикл." — М.: Сов. Энцикл., 1981. — С. 541—549.
Заглавието на драмата е метафора на висшето общество. Блясъкът на маскарада прикрива порока, чувствата са невидими под маските. Санкт Петербург от 1830-те години е изобразен като лъжлив, егоистичен, погълнат от лицемерие свят. Чрез интригите срещу главния герой авторът разкрива социалната психология и морал на аристократичното съсловие.
„Маскарад“ е романтична драма за трагичната съдба на мислещите хора в Русия, за техните стремежи към действие и фатални заблуди. В центъра на вниманието на автора са размисли за човека, поел върху себе си тежестта на противопоставяне срещу съществуващия ред.Докусов А. М. "Маскарад" // Лермонтовская энциклопедия / АН СССР. Ин-т рус. лит. (Пушкин. Дом); Науч.-ред. совет изд-ва "Сов. Энцикл." — М.: Сов. Энцикл., 1981. — С. 273—275.The Mercurian. A Theatrical Translators Review. Masquerade (MASKARAD, 1835)
Действащи лица Евгений Арбенин – главният герой, човек с остър ум и силни страсти.
Нина (Настасия Павловна) – съпругата на Арбенин, млада и наивна жена, обичаща светските развлечения.
Княз Звездич – лекомислен и суетен млад офицер и комарджия.
Баронеса Щрал – светска дама, жената зад маската.
Казарин – стар приятел на Арбенин, заклет играч на карти.
Шприх – светски клюкар и доносник.
Неизвестният – тайнствен персонаж, появяващ се в ключовите сцени.
Сюжет Евгений Арбенин е бивш комарджия, който след брака си с Нина решава да се отегли от хазарта и започне нов живот. Действието започва, когато той среща младия княз Звездич, който току-що е загубил голяма сума пари. За да спаси княза от пълно разорение и позора на дълговете, Арбенин се връща на масата за игра, печели парите обратно и спасява честта на княза.
След играта двамата отиват на бал-маскарад. На бала Нина губи своята гривна. Баронеса Щрал, която е влюбена в княз Звездич, намира гривната и му я подарява като знак за своята любов. Баронесата носи маска и остава неразпозната от княза. Той не знае, чия е гривната и по-късно се хвали с нея пред Арбенин.
Арбенин разпознава бижуто и решава, че Нина му изневерява. Шприх и Казарин, които имат свои мотиви да отмъщават на Арбенин, потвърждават подозренията му. Воден от убеждението, че е опозорен, той сипва отрова в сладоледа на Нина. Тя умира, без да разбере в какво е обвинена.
Развръзката настъпва след смъртта на Нина. При Арбенин идват княз Звездич и Неизвестният – човекът, когото Евгений е разорил на карти години по-рано и който оттогава планира своето отмъщение. Те му връчват писмо от баронеса Щрал, което доказва, че Нина е била невинна, а гривната е попаднала у княза по случайност.
Арбенин осъзнава, че е убил единствения човек, обичащ го искрено. Неизвестният не крие своя триумф, че вижда Арбенин психологически унищожен. Арбенин страда дълбоко и от мъчителна душевна болка губи разсъдък.
История Предполага се, че Лермонтов замисля своята драма „Маскарад“ в периода 1834 – 1835 г. Според съвременниците, за образец му служи критическото описание на висшето общество в комедията на Александър Грибоедов „От ума си тегли“. В драмата се проследява характерния за Фридрих Шилер подход – съчувствие и към жертвата, и към „палача“. Развитието на интригата има прилика с шекспировата трагедия Отело. Образът на героя и драматургичните решения отразяват разпространените през 1830-те години философски концепции. Основната мисъл на драмата е повлияна от учението на Фридрих Шелинг, че доброто е безсилно да противостои на злото и че единствената възможност за борба с него са бунтът и разрушението, т.е. по същество отново зло.Б. Эйхенбаум, Статьи о Лермонтове, Издательство Академии Наук СССР, Москва-Ленинград, 1961, стр. 64-68
Създаване и публикуване на текста Известно е, че са съществували пет редакции на драмата „Маскарад“. Ранните текстове не са запазени, но се знае, че първите два варианта са били в четири действия. За пръв път драмата се изпраща за одобрение на драматичната цензура на Третото отделение на личната канпелария на императора Николай I през октомври на 1835 г. Изпратеният вариант е трета редакция, нейният текст също вече не съществува, но за съдържанието му се знае от подробния отзив на цензора. Пиесата е била в три действия и завършвала със смъртта на Нина, без да има последствия за Арбенин. Цензорът я връща с искане за задължителни промени, недоволен от критиката на висшето общество и „възхвала на порока“.Б. Эйхенбаум, О поэзии, Пять редакций „Маскарада“, Советский писатель, Ленинградское отделение, 1969, стр. 215-234
През декември на 1835 г. Лермонтов предава на цензурата нова редакция на „Маскарад“. Той добавя четвърти акт и въвежда нов герой – Неизвестният. Този вариант е отхвърлен поради липса на исканите от цензора промени.
Лермонтов отново преработва текста, като се опитва да премахне всичко, което дразни цензора, но все пак да запази основната идея на драмата. В новата редакция няма образите на Неизвестният и баронеса Щрал, въведени са нови персонажи, Арбенин след разрив с Нина заминава, Нина е представена като виновна, а Арбенин като изцяло положителен герой. Същинската мисъл на драмата се реализира чрез запазените монолози на Арбенин. Практически нова, пиесата е с пет действия и има променено заглавие – „Арбенин“. Лермонтов я изпраща на драматичната цензура през октомври на 1836 г. Този път цензорът в своя доклад отбелязва, че всички „гнусотии“ са заличени и че драмата е изцяло променена. Въпреки това висшето началство нарежда нейната забрана.
„Маскарад“ се публикува след смъртта на Лермонтов. За пръв път текстът на драмата се отпечатва през 1842 г., в Санкт Петербург в типографията на Иван Глазунов.Ломунов К. "Маскарад" Лермонтова как социальная трагедия // Лермонтов М. Ю. Маскарад: Сб. ст. — М.; Л.: Изд. ВТО, 1941. — С. 43—92.
Пътят към сцената След публикацията на „Маскарад“ театралните среди се надяват на негова скорошна постановка, но отново се намесва цензурата. Този път поводът е безпрецедентното по това време искане на съгласието на наследниците. В борбата за „Маскарад“ се включва известната руска актриса, Мария Валберхова. Драмата от самото начало е предвидена от Лермонтов за неин бенефис. След дълга борба Валберхова успява да получи разрешение за постановката. Сценичният живот на „Маскарад“ започва в Александрински театр, на бенефиса ѝ през 1852 г.
Сценичен живот В историята на постановките на пиесата се разграничават три основни подхода: „Маскарад“ се играе като мелодрама; „Маскарад“ се поставя в духа на символизма и мистиката; „Маскарад“ се интерпретира през призмата на опростен социологически подход.
Постановки през XIX век Първата постановка в Александрински театър, състояла се на 27 октомври 1852 г., е в духа на мелодрама. В спектакъла се използват само някои сцени от авторската версия. От над 2000 стиха на пълния текст включени са едва около 600. Накрая Арбенин се самоубива, пронизвайки се с кинжал. Пресата посреща драмата с мълчание, светската публиката реагира хладно. Все пак интересът е достатъчно голям, за да може драмата, разрешена само за една постановка, да се покаже още два пъти. Има и обществен резонанс, който дава повод „Маскарад“ да се представи в московския Малий театър на 21 януари 1853 г. Въпреки съкратения вид тези постановки имат важно значение. Тяхното осъществяване дава основание на цензурата – макар и след дълги десет години – да разреши представянето на цялата пиеса. Цензорът преценява, че щом са били показани „най-съществените сцени от драмата“, няма смисъл забраната да продължава.
Премиерата на четирите действия на драмата е на 24 септември 1862 г. на сцената на Малий театър. Отзивите в консервативните московски вестници са отрицателни, но успехът пред публиката е голям. В текста на постановката има около 11% съкращения, свързани главно с резките критически монолози на Арбенин. В такъв вариант драмата се представя и в другите театри на страната. Съкращенията намаляват изобличителния патос на драмата, поради което на този етап от своята сценична история „Маскарад“ се възприема като мелодрама.Левкович Я. Л. Теа́тр // Лермонтовская энциклопедия / АН СССР. Ин-т рус. лит. (Пушкин. Дом); Науч.-ред. совет изд-ва "Сов. Энцикл." — М.: Сов. Энцикл., 1981. — С. 568—574.
Театралната критика отбелязва несъответствието на постановките на идеята на драмата. В последните десетилетия на XIX век започват опитите да се преосмисля мелодраматичната концепция на „Маскарад“.
Постановки през XX век В началото на XX век се заражда декадентско-символистичното интерпретиране на творчеството на Лермонтов. Като знакова за такъв подход се смята постановката на Всеволод Майерхолд в Александринския театър.
Мейерхолд подготвя своя легендарен спектакъл в продължение на 6 години. Първото му представление на 25 февруари 1917 г. съвпада с началото на Февруарската революция и се оказва последна театрална премиера в императорската Русия. Постановката е осъществена като грандиозно мистично зрелище. Музиката на Александър Глазунов и сценографията на Александър Головин в съответствие с режисьорската идея създават на сцената тайнствена атмосфера и внушават усещане за трагичен маскарад. В интерпретацията на Мейерхолд Непознатият се превръща в демонична фигура, която направлява събитията. Постановката с някои промени остава в репертоара на театъра до 1941 г.
През 1930-те години „Маскарад“ влиза в репертоара на театрите в различни градове на СССР. Някои от тези постановки следват препоръките на политизираните социолози за критичното отношение към класиката. Трагедията се поставя като сатирична комедия или трагикомедия. Сложността на персонажите се отрича, изпълнителите на ролята на Арбенин трябва да разкриват неговото лицемерие и егоизъм.
Сред постановките през този период се откроява тази на московския театър „Евгений Вахтангов“, създадена по повод стогодишнината от смъртта на Михаил Лермонтов. Режисьорът на постановката, Андрей Тутишкин, дава романтична интерпретация на драмата. Премиерата на спектакъла е на 21 юни 1941 г., в навечерието на Велика отечествена война на СССР. Тя е последното предвоенно представление на театъра „Вахтангов“. При въздушната бомбардировка през нощта на 24 юли сградата на театъра е разрушена. По време на атаката загива изпълнителят на ролята на Звездич. Въпреки краткия сценичен живот на тази постановка, музикалният съпровод, създаден от Арам Хачатурян и по-късно преработен в отделна сюита, продобива самостоятелен живот.Eug Vakhtangov Theatre. Masquerade (1941)
След войната „Маскарад“ се поставя в няколко театри с различни акценти и интерпретации по отношение на образите на действащите лица в драмата.
„Маскарад“ в България