Джералдин Брукс () е австралийско-американска журналистка и писателка на произведения в жанра социална драма, исторически роман и документалистика. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Book Series in Order Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio Биография в официалния сайт
Биография и творчество Джералдин Брукс е родена на 14 септември 1955 г. в Сидни, Нов Южен Уелс, Австралия. Баща ѝ, Лори Брукс, е американски певец на биг бенд, който е бил блокиран в Аделаида по време на турне в Австралия, когато мениджърът му е избягал с парите на групата, и решава да остане в Австралия. Работи като помощник-редактор на вестник. Майка ѝ е австралийка и служителка по връзки с обществеността в радиостанция 2GB в Сидни. Джералдин отраства в западното предградие Ашфийлд на Сидни. Завършва средното си образование в католическия девически колеж „Бетлехем“ в Ашфийлд.
Получава бакалавърска степен от Университета на Сидни. След дипломирането си работи като репортер за „Сидни Морнинг Хералд“ в продължение на три години като автор на статии със специален интерес към екологичните проблеми. През 1982 г. печели стипендията „Грег Шакълтън“ за австралийски новинарски кореспонденти за магистърската програма в Училището по журналистика към Колумбийския университет в Ню Йорк, където получава магистърска степен през 1983 г. На следващата година, в занаятчийското село Турет сюр Лу в Южна Франция, се омъжва за американския журналист Тони Хорвиц, приема юдаизма и има двама сина. През 2002 г. получава второ американско гражданство.
В периода 1988 – 1999 г. работи 11 години като чуждестранен кореспондент за „Уолстрийт Джърнъл“, като отразява кризи в Африка, на Балканите и в Близкия изток. Историите от Персийския залив, които тя и съпругът ѝ съобщават през 1990 г., получават наградата „Хал Бойл“ на „Обзървър Прес Клуб“ за „Най-добър репортаж от чужбина за вестник или агенция“. Престоят ѝ в нигерийски затвор я принуждава да напусне журналистиката.
Първата ѝ книга „Девет части на желанието“ е издадена през 1994 г., която е базирана на преживяванията ѝ сред мюсюлманските жени в Близкия изток. Тя става международен бестселър. През 1997 г. е издадена другата ѝ документална книга „Чуждестранна кореспонденция“, която е мемоарна и е пътеписно приключение за детството ѝ, обогатено с приятелки по кореспонденция от цял свят, и нейното търсене като възрастна да ги открие. Книгата печели литературната награда „Нита Кибъл“ за писателки.
Първият ѝ роман, „Годината на чудесата“, е публикуван през 2001 г. Историята му се развива през 1666 г. и представя историята на битката на млада жена да спаси съселяните си, както и собствената си душа, когато бубонната чума внезапно връхлита малкото ѝ село Иям в Дарбишър. Той става бестселър е и преведен на над 25 езика по света.
През 2005 г. е издаден романът ѝ „Март“. Той е вдъхновен от любовта ѝ към романа „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът. В него представя историята на Джон Марч, бащата, който отделя момичета от семейството си в романа и който е аболиционист и идеалистичен капелан на фронтовата линия на Американската гражданска война, която изпробва вярата му в себе си и в каузата на Съюза, когато научава, че и неговата страна е способна на варварство и расизъм. През 2006 г. романът печели наградата „Пулицър“ за художествена литература. През 2006 г. тя получава стипендия в Института за напреднали изследвания „Радклиф“ към Харвардския университет.
През 2008 г. е издаден романът ѝ „Свещената хагада“. Той е вдъхновен от нейните репортажи за „Ню Йоркър“ за интересни човешки истории, появяващи се след разпадането на Югославия през 1991 – 1995 г. Романът представя измислената история на средновековната реликва Сараевска Агада – еврейски молитвеник с изключително редки илюстрации. Сюжетът проследява движението му от изрисуването му през 1492 г. в Севиля, през опазването му от Инквизицията от аутодафе, запазването му през 1609 г. във Виена, до рискованото му спасяване от мюсюлманин от нацистите в Босна по време на Втората световна война – една епопея на човещината независимо от религията. Романът печели както Австралийската награда за книга на годината, така и Австралийската награда за литературна проза през 2008 г. Става бестселър и е преведен на над 20 езика по света.
През 2022 г. е издаден романът ѝ „Кон“, исторически роман, базиран на историята на известния състезателен кон Лексингтън. Романът става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и печели наградата „Анисфийлд Улф“ за художествена литература за 2023 г.
През 2025 г. писателката е удостоена с наградата на Библиотеката на Конгреса за американска художествена литература. Същата година тя си сътрудничи с Камала Харис по нейния политически мемоар „107 дни“.
Джералдин Брукс живее със семейството си в домовете си в Мартас Винярд, Масачузетс, и Сидни, Австралия.
Произведения Самостоятелни романи Year of Wonders (2001)Годината на чудесата, изд.: ИК „Лабиринт“, София (2025), прев. Надежда Розова March (2005) People of the Book (2008)Свещената хагада, изд.: ИК „Хемус“, София (2010), прев. Калина Лазарова Caleb's Crossing (2011) The Secret Chord (2015) Horse (2022)
Документалистика Nine Parts of Desire (1994) Foreign Correspondence (1997) On Tim Winton (2022) Memorial Days (2025) – мемоари
Екранизации 2022 People of the Book
Източници
Външни препратки на Джералдин Брукс
Категория:Австралийски писателки Категория:Американски писателки Категория:Австралийски автори на исторически романи Категория:Американски автори на исторически романи Категория:Австралийски журналисти Категория:Американски журналисти Категория:Родени в Сидни