Филарет Врахамий (), по рождение Пилартос Варажнуни (), е византийски пълководец от арменски произход – доместик на схолите на Изтока от 1067/69 г., който през 1071 г. се отцепил като независим владетел (от 1078 г. – севаст и август (император) на арменска държава, простираща се по поречието на Ефрат в Месопотамия и обхващаща Киликия, Тавър и части от Сирия.
Биография Младежки години Филарет Врахамий е отгледан от чичо си в манастира на Арменската апостолическа църква „Зорври-гозерн“, който се е намирал в района на Хисн Мансур. Редица историци смятат Врахамий за родом от областта Варажнуни във Васпуракан. Според Михаил Сирийски Филарет Врахамий е роден в селището Шурбаз и бил член на банда арменци-разбойници. Друга част смята, че Филарет е принадлежал към доста известения византийски род от арменски произход – Вахами или Вахрами, чиито представители са заемали високи позиции в имперската администрация. В началото на кариерата си на византийска служба Филарет приема халкедонизма.
Кариера в служба на императорите По време на втората кампания на император Роман IV Диоген срещу селджуците, между 1067 и 1069 г., Филарет Варажнуни е назначен за доместик на източните схоли, т.е. командир на войските в Мала Азия. Не взима участие в битката при Манцикерт, където византийската армия е разбита от селджуците, тъй като войските му се намирали на друго място. Подобно на огромното мнозинство от арменците на Византия, Врахамий не участва в гражданската война от 1071 – 1072 г., последвала това поражение. Оставайки настрани от борбата на Диоген с Дуките в Константинопол, Врахамий контролира отбранителната линия Романопол – Мелитина – Киликийски Тавър. В условията на хаос, причинен от гражданската война и началото на селджукското завоевание на Мала Азия, Филарет успява да запази в свои ръце контрола над армията и над всички гранични територии от Харберд до Киликия. Веднага след битката при Манцикерт новият император Михаил VII Дука назначава за доместик на източните схоли братовчед си Андроник Дука, когото Варажнуни, скъсвайси с Византия и ставайки владетел на независима държава, отказал да признае.
Управление
Без да признава властта на Михаил VII, до 1071 г. Филарет Варажнуни на практика се превръща във владетел на независима арменска държава, чието укрепване е улеснено от миграцията на арменци от територии, подложени на селджукското нашествие. Неговата армия, която първоначално е наброявала осемхиляден корпус от франкски наемници, разположени в Месопотамия, е била постоянно попълвана от притока на бежанци от малоазийските теми на Византия и е наброявала около 20 хиляди. Установяването на властта на Врахамий в източната част на империята се дължи на факта, че след 1071 г. Византия вече не е в състояние да защитава териториите си, а Филарет се оказва единственият византийски командир, останал в Мала Азия след битката при Манцикерт. Опитвайки се да обедини арменските княжества, станали независими след 1071 г., през 1072 г. Врахамий, бидейки привърженик на халкедонизма, прехвърля арменския патриаршески престол в собствените си владения. Създавайки католикосат в Хонах, а след това в Мараш, Филарет се опитва да си осигури подкрепата на Арменската църква и да използва нейното влияние, за да укрепи властта си на местно ниво. Въпреки това, поради факта, че активно се намесва в избора на католикос, арменското духовенство не го подкрепяло. Точно както сирийското духовенство, в чиито дела той също се намесва, не го подкрепя по-късно.
Всъщност към началото на 1073 г. Филарет става независим владетел на обширна територия, граничеща на север с линията Харберд – Мелитина – Абласта – Тарс; на юг – с Харберд – Самосата – градовете на Ефрат (Кесун и Рабан) – Манбидж – Киликия. През същата година Филарет се опитва да завземе земите на сасунския княз Торник. Според Матеос Урхаеци военните действия започват, след като Торник отказва да се признае за васал на държавата на Врахамий. След като претърпява поражение от сасунския княз в района на Хандзит, Врахамий постига целта си с помощта на съюз със селджуците. След като става глава на арменските князе на Кападокия, Комагена, Киликия, Сирия и Месопотамия, той присъединява към държавата си княжествата Мараш, Кесун, Едеса, Андриун (близо до Мараш), Цовка (близо до Айнтаб), Пир (близо до Едеса) и редица други земи. През 1074 – 1078 г. Филарет присъединява към държавата си населените с арменци територии на Едеса и Северна Сирия, включително Антиохия. Скоро държавата му е заплашена от селджукските турци, които поради оттеглянето на византийските войски окончателно се установяват в Мала Азия. Византия е принудена да признае тези завоевания на Врахмий и първоначално му присъжда титлата севаст, а след това го провъзгласява за август.
В началото на 80-те години, под натиска на мюсюлманите, Филарет решава да се откаже от християнството и да приеме исляма, като по същество признава властта на халифа. Това решение среща сериозно безпокойство у византийския император Алексий I Комнин, на когото Филарет формално е васал. Византийските командири бързо превземат Едеса и Мелитена, а Антиохия е завладяна на 12 декември 1084 г. от Сюлейман, лоялен на Византия.
С падането на Антиохия започва разпадането на държавата на Врахамий. През 1086 г. емирът на Кападокия превзема областта Джахан с град Хона. След това избухва въстание в Едеса. Опитвайки се да защити държавата си от набезите на селджуците, Врахамий отива да се поклони на Мелик Шах, „за да поиска неговата благосклонност и мир за всички вярващи в Христос“, след което приема исляма. През 1086 г. Филарет вече не е в състояние да запази териториите на държавата си, които дори още не са били превзети от селджуците, в резултат на което върху териториите, които някога е контролирал и които са били част от неговата държава, се образуват редица независими арменски княжества. Самият арменски владетел, след като се завръща в лоното на християнството, умира в манастир.
Вижте също Държава на Филарет Врахамий
Бележки
Литература
Категория:Арменци Категория:Византийски военачалници Категория:Византийски узурпатори Категория:Персонажи от Алексиада Категория:Доместици на схолите