Матс Траат () е естонски преводач, драматург, сценарист, плодовит поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика и исторически роман. Библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта „Естонски литературен център” Биография и стихове в сайта „Литературен свят”

Биография и творчество Матс Траат е роден на 23 ноември 1936 г. във ферма в село Меема (сега част от село Арула), Тартуски окръг, област Валга, Естония, в селско семейство. Учи в училищата в Арула, Вана-Отепя и Нуни, като завършва седми клас през 1951 г. в Рану, след което работи в държавната ферма „Кюрекюла“. В периода 1952 – 1953 г. учи в Тартуския технически колеж за изкуствено течно гориво, а в периода 1953 – 1954 г. учи задочно в Талинския архитектурно-строителен технически колеж. Завършва през 1957 г. Техническия колеж по механизация на селското стопанство Ваекюла със специалност техник-механик.

В периода 1957 – 1958 г. работи като стандартизатор в машинно-тракторната станция в Рингу, а в периода 1958 – 1959 г. като инженер-инспектор на държавния надзор на селскостопанските машини на Хиюмаа.

През 1964 г. завършва Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. След дипломирането си, в периода 1965 – 1968 г. работи като член на редакционната колегия на сценаристите и като филмов редактор в „Талинфилм“. В периода 1968 – 1969 г. специализира в Москва в двугодишни висши курсове за сценаристи и режисьори. От 1970 г. работи като писател на свободна практика.

Дебютира през 1958 г. в естонската преса. Първата му стихосбирка „Тромави песни“ е издадена през 1962 г. Издал е над 20 стихосбирки, включително „Хълмове“, „Везна“, „Касиопея“, „Фенери в мъглата“, „Посоки на светлината“, „Етюди за огъня“, „Късни агънца“, „Равнинно време“, „Житейски истории в Харала“ и др. Поезията му често се занимава със социални коментари и преклонението на обществото пред науката. Текстовете му възхваляват природата и родната страна. Превежда и поезия от славянски езици (полски, македонски, чешки).

Първоначално пише предимно поезия, по-късно, през 70-те години, в творчеството му започва да доминира прозата. Основните теми на прозаичните му творби са изобразяването на съдбата на естонците чрез историята на селския живот и трансформацията на съдбите на жителите на естонското село в променящите се времена от историята на човечеството.

В романа „Танц край парния котел“ от 1971 г. (първоначално филмов сценарий) представя промените в селския живот за половин век с пет „танца“ с преносима парна вършачка, пет глави от историята на естонското село от първата есен на Първата световна война до края на петдесетте години на двадесети век. Това са пет периода на есенна вършитба, която винаги е била за селските жители почти свещенодействие, но всеки път се случва нещо, което нарушава духа на този тържествен свят обред. Във филма по романа от 1987 г., който е заснет през епохата на перестройката, е добавен шести „танц“, показващ старостта на главните герои на фона на типичните селски сцени от 80-те години: индустриално и технологично развитие, съчетано с безразсъдно унищожаване на околната среда.

В романа „Дърветата бяха, дърветата бяха нежни братя“ от 1979 г., първата книга от епичната поредица „Качете се в планините“, младият главен герой се бори да поддържа функционирането на ферма, нещо, което никога не е искал да прави. Той е екранизиран през 1985 г. в едноименния филм. Романът „Мечото грозде, билката на тъгата" от 1982 г. е история за съдбата на древните ливонци, които са били завладени и формално присъединени към християнските нашественици, като същевременно са запазили своите езически убеждения, както и за проблемите на селския живот по време на епохата на стагнация на Естонската ССР.

По негов сценарий през 1990 г. е заснет игралния филм „Есен“.

Матс Траат умира на 27 юни 2022 г. в Талин.

Произведения Самостоятелни романи Irdinimene (1967) Tants aurukatla ümber (1971)Танц край парния котел, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1976), прев. Здравко Кисьов Maastik õunapuu ja meiereikorstnaga (1965 – 1966; издаден 1973) Pommeri aed (1973)Градината на учителя, изд. „Авангард принт“ Русе (2013), прев. Дора Янева-Медникарова Kohvioad (1974) – минироман Inger (1975 2016) Irdinimene. Türgi oad (1977) Rippsild (1980) Karukell, kurvameelsuse rohi (1982) Hirm ja iha (1993) Valge maja (2017)

Поредица „Качете се в планините“ (Minge üles mägedele) поредицата се състои от 12 части и пролог, като някои от изданията съдържат по няколко части Puud olid, puud olid hellad velled (1979) – пролог Minge üles mägedele (1987) Minge üles mägedele 2 (1994) Peremees võtab naise (1997) Muld lõhnab (1999) Valge lind (2000) Haamri all (2002) Tööpataljon (2020)

Поредица „Домът е красив“ (Kodu on ilus) Kodu on ilus (1985) Üksi rändan (2011)

Поезия

на български език Избрани стихотворения, изд.: „Народна култура“, София (1972), прев. Здравко Кисьов Просто живот : Избрани стихотворения, изд. „Авангард принт“ Русе (2007), прев. Здравко Кисьов

Сборници Koputa kollasele aknale (1966) Mänguveski (1972) Umbsõlm. Armuvägi (1989) Kartaago kiirrong (1998) Rukkirääk linnas (2001) Islandi suvi (2003) Sarviku armastus (2007) Kolm Solveigi (2015) Abielu viies päev (2020)

Пиеси Päike näkku (1981)

Екранизации 1973 Ukuaru – сценарий 1985 Puud olid... – по романа, сценарий 1987 Tants aurukatla ümber – тв филм, по романа „Танц край парния котел“ 1990 Sügis

Награди 1967 – Литературна награда „Едуард Вилде“ (за „Почукай на жълтия прозорец“) 1971 – Литературна награда „Едуард Вилде“ (за „Танц край парния котел“) 1972 – Награда на Естонската ССР (за „Танц край парния котел“) 1975 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ (за „Кафе на зърна“) 1976 – Годишна награда на сп. „Дружба народов“ (за „Кафе на зърна“) 1977 – Лауреат на литературната награда „Юхан Смуул“ на Естонската ССР 1977 – Заслужил писател на Естонската ССР 1980 – Литературна награда „Едуард Вилде“ („Дърветата бяха, дърветата бяха нежни братя“) 1983 – Литературна награда AH Tammsaare („Мечото грозде, билката на тъгата“) 1986 – Награда за превод на югославска поезия („Влюбените момичета“ на Блаже Конески) 1992 – Награда за поезия „Юхан Лиив“ („Вашата страна“) 1992 – Литературна награда на Вирумаа („Качете се в планините“) 1994 – Награда за диалектна поезия „Хендрик Адамсън“ („Ден на любовта“) 1996 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Относно властта“) 1998 – Награда за роман „Тамсааре“ („Господарят си взема жена“) 2000 – Културна награда „Ръжена дума“ за стихосбирката „Мечтата е като силикон“ 2001 – Орден „Бяла звезда“ 4-та степен 2002 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Съдебно огледало“) 2006 – Годишна награда на Литературния дарителски фонд на Естонската културна столица („Жени и синове“) 2007 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Любовта на рога“) 2007 – Естонска национална награда за култура за цялостно творчество 2009 – Награда за цялостно творчество на Естонската национална културна фондация 2010 – Годишна награда за литература на естонската културна столица (за завършването на поредицата „Качете се в планините“) 2010 – Национална награда за идея 2011 – Литературна награда „Яан Крос“ („Злата лампа“) 2011 – Литературна награда „Едуард Вилде“ („Злата лампа“) 2017 – Награда за цялостен принос на Литературния дарителски фонд на Естонската културна фондация 2021 – Награда за поезия „Густав Суитс“ („Небето е пълно с циркове“, стихосбирка на тартуски диалект)

Източници

Външни препратки

„Възгледи на свободата. Матс Траат“, от Ливия Вийтол

Категория:Естонски писатели Категория:Естонски поети Категория:Естонски преводачи Категория:Естонски драматурзи Категория:Естонски сценаристи Категория:Естонски автори на разкази Категория:Съветски писатели Категория:Съветски поети