Рудолф Яшик () е словашки публицист, поет и писател на произведения в жанра социална драма, военен исторически роман и лирика. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Databazeknih Биография и библиография в сайта „Словашки литературен ценвтър” Биография в сайта „Литовска енциклопедия”
Биография и творчество Рудолф Яшик е роден на 2 декември 1919 г. в Турзовка, Чехословакия. Той е най-големият от трима синове в семейството на месар от областта Кисуце, който фалира през 1924 г. и след това заминава за Канада, за да работи. Отгледан е от баба си в Кисуце с финансовата подкрепа на сестрата на майка си, която живее в САЩ. Започва образованието си през 1928 г. в Нитра, където живее в общежитие. След смъртта на баба му, поради липса на пари, отива през 1935 г. да работи във фабриката „Батя“ и да учи в Злин. В допълнение към вечерното си образование, продължава да учи в академията за експортна търговия. След разногласия е уволнен от работа през 1938 г. и е изключен от училище. Връща се в Кисуце и живее в Турзовка.
Участва в съпротивата срещу нацистите и анексирането на Чехословакия и през януари 1940 г. е арестуван за незаконно разпространение на листовки, за което лежи 5 месеца в затвора в Тренчин. В затвора се „просвещава политически“ и учи руски език. След освобождаването си той се записва в артилерийския полк в Ружомберок и през 1941 г. е изпратен на украинския фронт, където е осъден за саботаж (унищожаване на артилерия и друга военна техника), но е амнистиран. Опитва се да премине към съветската армия (в съветски плен), но в крайна сметка се завръща болен и скоро му е наредено да отиде в Кавказ. Заради своите антивоенни и антифашистки възгледи е понижен в ранг и осъден на военен затвор, докато не е уволнен от армията през 1944 г. и се присъединява към партизаните от Кисуцкия отряд.
След войната работи в Партизанске във фабричното списание „Слободна работа“ и организира Ленински кръжок за марксистко възпитание на младежта. Става член на Комунистическата партия на Словакия, а по-късно член на националния комитет и секретар на комитета на Националния фронт в Партизанске. Сътрудничи на словашкия всекидневник „Правда“ и редактира „Гласът на региона Нитра“. През 1947 г. той се разболява от туберкулоза и се лекува няколко месеца в Татрите. В периода 1949 – 1952 г. е ръководител на културния и рекламен отдел във фабриката „Батя“ в Партизанске, в периода 1952 – 1955 г. работи в Регионалния национален комитет в Нитра като инспектор за музеи и паметници, а от 1955 г. е председател на Регионалния комитет на Съюза на държавните служители в Нитра.
Започва литературната си кариера през 1940 г., първо като поет, принадлежащ към сюрреалистите, а по-късно започва да пише разкази. Първите му литературни опити често остават само в ръкопис, а по-късно той сам унищожава много от тях. Неговите творби отразяват политически и художествени възгледи, но също и усещането му за отношението на човека към природата и емоционалното възприемане на младостта. Публикува за първи път в „Слободна работа“ през 1945 г. В баладичните си разкази той запечатва живота на Кисуце („На брега на бистрата река“) и антифашистката съпротива (романите „Площад „Света Елизабет“ за преследването на евреите и незавършената трилогия „Мъртвите не пеят“). Разработва художествени похвати на лирическата проза, които подчертават баладичния тон и фаталността на разказите (романа „Легенда за белите камъни“, сборника „Черни и бели кръгове“).
Рудолф Яшик умира от усложнения при операция на стомаха на 30 юли 1960 г. в Братислава. Погребан е в Партизанске. В негова памет е кръстен Културният дом в Турзовка, където е поставена мемориална плоча и е учредена възпоминателна стая за него. The memorial table and the Room of Rudolf Jasik Commemorative Room of Rudolf Jašík in Turzovka
Произведения Самостоятелни романи Na brehu priezračnej rieky (1956) – автобиографичен роман Námestie svätej Alžbety (1958) Mŕtvi nespievajú (1961) – незавършена трилогияМъртвите не пеят, изд.: „Народна култура“, София (1966), прев. Леонид Грубешлиев Povesť o bielych kameňoch (1961) – поетична новела
Сборници Čierne a biele kruhy (1961) – разказиЧерни и бели кръгове, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Снежана Касабова Ponurý most (1966) – селекция от по-ранни творби
Източници
Категория:Словашки писатели Категория:Словашки поети Категория:Словашки публицисти Категория:Словашки автори на исторически романи Категория:Починали в Братислава