Елена Костюченко е руска разследваща журналистка, ЛГБТ активистка и писателка на произведения в жанра публицистика, социална драма и мемоари. Биография и библиография в сайта GoodreadsБиография в сайта на издателство „Жанет 45“
Биография и творчество Елена Костюченко е родена на 25 септември 1987 г. в Ярославъл, РСФСР, СССР. На 16-годишна възраст вече работи в местния вестник „Северный край“. Насочва се сериозно към журналистиката след разобличителна статия за Чечня от Анна Политковская в независимия вестник „Новая газета“. Премества се в Москва и следва журналистика в Московския университет. На 17 години е приета като стажант в „Новая газета“. По-късно става най-младият служител на вестника, като от 2005 г. е специален кореспондент на информационния отдел на вестника и се занимава с разследваща журналистика.
Тя е първият журналист, който пише за масовото убийство на станция „Кущьовская“ през 2010 г. от Цапковската престъпна група, за клането в Жанаозен през 2011 г., за протестната пънк група „Пуси Райът“ и за делото срещу участничките през 2012 г. През 2010 – 2012 г. заедно с фотографката Анна Артемиева прави репортажи за жители на селата по железопътната магистрала „Сапсан“, за тийнейджъри, живеещи в изоставената болница „Ховрино“, за улични проститутки и за наркомани на дезоморфин. Тя отразява протестите срещу изграждането на спорната 12-лентова магистрала „Нева“ през Химкинската гора и разкрива присъствието на руски бойци във войната в Донбас в Източна Украйна. Тези и други текстове са публикувани през 2014 г. в сборника ѝ „Условно ненужни“.
На 1 септември 2016 г. прави репортаж за неразрешения протест на шест жени, които са загубили роднини при терористичната атака в Беслан, и последвалия незабавен съдебен процес срещу тях. По този случай тя пише пиесата „Нова Антигона“, с включени фрагменти от срещи и интерлюдии от „Антигона“ на Софокъл.
През 2018 г. завършва стаж в института „Хариман“ на Колумбийския университет като стипендиант на Фондация „Пол Хлебников“.
През 2022 г. тя отразява инвазията на Русия в Украйна и прави репортажи от южната част на Украйна за Одеса, Николаев и Херсон за „Новая газета“. Заради публикациите ѝ и позицията на редакцията вестникът е закрит в Русия през пролетта, а репортажите ѝ са препубликувани в интернет изданието „Медуза“, където тя започва работа. На 2 април 2022 г. заради заплахи и лошо здравословно състояние тя напуска Русия и се установява в Германия. Впоследствие тя пише, че е направен опит за отравянето ѝ в Мюнхен.
През 2023 г. е издадена мемоарната ѝ книга „Моята любима страна“, в която, на базата на репортажите ѝ, описва как Русия постепенно участва във войната в Украйна, за военните престъпления и нейната дейност на журналист. През 2024 г. английското издание на книгата получава наградата „Пушкин“ за най-добра документална книга, посветена на Русия и публикувана на английски език през предишната година.
За журналистическата си дейност получава различни награди, включително наградата „Европейски печат“, наградата „Герд Буцериус“ и наградата „Пол Хлебников“.
Елена Костюченко е открита лесбийка. На гей парада през 2011 г. е ударена и хоспитализирана със съмнение за мозъчно сътресение. През март 2024 г. в САЩ тя сключва брак с журналистката от интернет изданието „Такие дела“ Яна Кучина.
Произведения Условно ненужные (2014) – сборник репортажи Нам здесь жить (2015) Новая Антигона (2017) – документална пиеса Моя любимая страна (2023)Моята любима страна, изд.: „Жанет 45“, Пловдив (2024), прев. Денис Коробко
Източници
Външни препратки War and peace: those words are forbidden in Russia today, интервю в сайта „Гардиън“
Категория:Руски журналисти Категория:Руски писателки Категория:Лесбийки Категория:ЛГБТ писатели Категория:ЛГБТ журналисти Категория:ЛГБТ личности от Русия Категория:ЛГБТ активисти от Русия Категория:Възпитаници на Московския университет Категория:Родени в Ярославъл