Арменската музика е изкуство с хилядолетна история, чиято основа се оформя чрез системата на монодията (едногласното пеене). Нейното развитие преминава през средновековната духовна музика със специфичната ѝ нотация (хазове) и светските традиции на професионалните поети-музиканти – гусани и ашуги. През XIX век известният музиковед Комитас систематизира музикалното наследство и дава начало на арменската класическа музика. В началото на XX век автори като Армен Тигранян и Александър Спендиаров пренасят традиционните мелодии и ритми в класическите форми, създавайки основата на националните опера и симфонизъм. Фундаменталните характеристики, определящи арменската музикална идентичност, продължават да бъдат водещи в академичните произведения на XX век.
Традиционна арменска музика Древната и средновековната арменска музика е от монодичен тип – предимно едногласна, но и с елементи на многогласие. Арменската монодия притежава широка система от диатонични ладове и богата ритмика с разнообразни смесени метруми. Интонационно тя се характеризира със сдържаност и уравновесеност.Армянская музыка
История Арменската монодична музика датира от I хилядолетие пр.н.е. Нейните основи възникват и се развиват от XII век пр.н.е. паралелно с формирането на националния език. Самобитните ѝ черти се зараждат в тясно взаимодействие с културите на древните народи от Предна и Мала Азия (хетска, асирийско-арамейска) и чрез асимилиране на културата на Урарту. Монодичният тип и основните изразни средства се оформят през III в. пр.н.е., когато се установява единната арменска държава. Развива се сложна ладова система (диатонични, неоктавни ладове) и много богата ритмика със смесени размери. По това време се определят и трите основни разклонения: Селска музика – свързана с бита, трудовите и природните сезони; Гусанска музика – изпълнявана от народните певци, поети и разказвачи, наричани гусани; Култова (езическа) музика – ритуални песни при езическите обреди.
За развитието на арменската традиционна музика важно значение има приемането на християнството през 301 г. Съществено влияние оказва появата на арменската азбука през V век. Нейният създател Месроп Мащоц е и автор на първите официални църковни песнопения, известни като шаракани. Голяма роля изиграва теоретичното изучаване на музиката от арменските философи, които разработват въпросите на музикалната естетика, учението за звука и за хармонията.Тагмизян Н. К. „Музыка в древней и средневековой Армении“
През V век се провежда систематизацията на гласовете (гласовите ладове). През VII век е съставен първият сборник с шаракани („Чоънтир шаракноц“). През VIII век се извършва втората систематизация на гласовете, а в църковната музика се въвежда канонът. През VIII – IX век се разработва система за нотния запис, известна като хаз.LUSINE MINASYAN, „Soul of the Nation“
През X век се появява нов жанр на монодичната музика – религиозни и светски песни, наречени тагове. През втората половина на XI век системата на арменския нотен запис се усъвършенства, което позволява по-точното фиксиране на мелодията. Появяват се сборниците с песни – т.нар. книги на манрусума, които същевременно служат и като учебни помагала. Светските тагове, развиващи се през цялото Средновековие, се трансформират през XVIII век в традицията на певци-поети, наричани ашуги.Армянский музей. Народная музыка. Жанры
Духовна музика След приемането на християнството и въвеждането на арменската азбука църквата е институцията, която изиграва ключова роля в развитието на професионалната арменска музика. Значителен принос към този процес имат преводът на Библията и установяването на църковните ритуали. В училищата при манастирите освен религиозните дисциплини се преподават музика, пеене и теория на изкуството. За основатели на духовната музика се смятат Месроп Мащоц и неговият последовател католикос Саак Партев.
Шаракани Шаракан е общото название на арменските духовни химнове. Предполага се, че „шаракан“ произлиза от арменската дума „шарк“, означаваща „ред“ или „наниз“. Шараканът е канонизирана от църквата песен, която обикновено е част от определена последователност от химни. Всички създадени през вековете шаракани са събрани и подредени в сборника „Шаракноц“.
Традиционно в поредиците от химни влизат произведения от три жанра: кцурд (тропар), кацурд (кондак) и канон. Кацурдът в арменското духовно изкуство започва да се развива от края на VI век. Един от забележителните и високохудожествени кацурди от VII век е химнът „Души, посветили себе си“ на католикоса Комитас Ахцеци.
Канонът от шаракани представлява поредица от осем химна, които се пеят в строга последователност. Системата за групиране на 8 – 9 вида химни в един канон е създадена от философа и музиканта от VIII век Степанос Сюнеци. Той прави подобрения и в ладово-мелодичната класификация на шараканите, като ги разделя на 8 категории (гласа). Тези осем вида химни имат специфични начални фрази, които се основават главно на Давидовите псалми и определят последващото развитие на химна.
В продължение на няколко века литургичната музика се предава по устен път. Записването на песнопенията става възможно, след като през VII – IX век арменските свещеници разработват нотната система от хазове (невми).
Изкуството на шараканите бележи съществено развитие по време на управлението на католикоса Нерсес Шнорали през XII век. Той обогатява както поетичния, така и музикалния език на арменската химнодия и окончателно утвърждава римата в арменската поезия. За това развитие на шараканите принос има и усъвършенстваната система от хазове. По-късно обаче, след падането на Киликийското арменско царство през 1375 г., съпроводено с разрушаването на манастирите и унищожаването на техните сбирки от ръкописи, този вид запис на музиката се забравя. Новата арменска нотна система се създава през XIX век от композитора Хамбарцум Лимонджян. Неговият ученик Никогайос Ташчян, по нареждане на католикос Геворг IV и с негова помощ, създава нов запис на цялото музикално наследство на Арменската църква.Agota BODURIAN, Stela DRĂGULIN, „Armenian Church music: genres, modes, and notation Issues“, Bulletin of the Transilvania University of Braşov Series VIII: Performing Arts • Vol. 13(62) No. 2 – 2020Армянская духовная музыка V-XIII вековby Feast Day. IntroductionLIMONJIAN AND THE FOUNDING OF ARMENIAN NEW NOTATION SYSTEM
Тагове Таговете като отделен жанр на професионалната църковна музика в Армения се развиват през Средновековието, но корените им се проследяват в древната гусанска и селска музика. Според изследователите на арменската средновековна музика първоначално таговете са представлявали поетична проповед. Макар и свързани с календара на църковните празници, духовните тагове, за разлика от шараканите, не са канонични песни. Те се изпълнявали по време на богослужение при различни церемонии, за да придадат на съответното събитие по-голяма тържественост. Разцветът на изкуството на създаването и изпълнението на религиозните тагове е през X век. Допълнително развитие таговете имат през XII век, когато се появява усъвършенстван нотен запис, позволяващ по-точното възпроизвеждане на техните сложни мелодии. Духовните тагове са запазени в сборника „Гандзаран“, създаден в края на XIII век. От началото на XIV век религиозният таг постепенно отстъпва пред светския.Армянский музей. Таги — синтез музыкального и стихотворного искусств средневековой Армении
Гусани Гусанската музика е най-древният клон на традиционната арменска музика. Тя се развива въз основа на селския фолклор и съществува още от езическите времена.
Гусани е общото название на древните и средновековните професионални арменски поети, певци, музиканти и актьори. Думата „гусан“ има партски произход и съответства на европейското понятие менестрел.Boyce, Mary. "GŌSĀN." Encyclopaedia Iranica. December 15, 2002.
Гусанската музика притежава самостоятелен стил, като се създава и изпълнява по определени правила, предавани от поколение на поколение. Творчеството на гусаните е изцяло светско, което става причина за гонения от страна на църквата след приемането на християнството. Те са представители на различни социални групи – като професионални музиканти се изявяват хора както с благороднически произход, така и от по-ниските слоеве на арменското общество. С развитието си гусанската музика става по-орнаментирана и в нея се появяват концертни жанрове. Традиционното гусанско изкуство съществува до XVI век.Лусине Мелконян, „Средневековая музыка Армении: творчество гусанов“
Ашуги Ашугите са професионални народни поети-певци и инструменталисти, чието изкуство се развива през XVI – XIX век. Ашугската култура е широко разпространена в голям регион, като освен в Армения, тя съществува и сред азербайджанските, грузинските, турските и персийските музиканти. Ашугите съчетават в себе си уменията на поет, композитор, певец и изпълнител на струнни инструменти. В контекста на историята на арменската музика те се явяват наследници на гусаните, но в музикално отношение развиват традицията на таговете. Песните им притежават характерни мелодии, а съдържанието им е много разнообразно и обхваща теми от любовни до сатирични. Ашугската песен е авторска, като всеки ашуг има индивидуален стил.Asatryan A. H., Harutyunyan H. H., Khachatryan D. K. „ARMENIAN ASHUGH ART OF THE 18th CENTURY“, December 2021, International Journal of Innovative Technologies in Social Science
За придобиване на званието ашуг се преминава през професионално обучение при утвърден майстор (уста), където се научават каноните на ашугското изкуство и класическите му образци. Ученикът участва в ашугските надпявания със своите песни и получава правото да бъде член на творческата гилдия след преминаването на духовно-професионалния ритуал.
Най-голямо развитие ашугската песен има през XVII – XVIII век. В значителна степен това става благодарение на Арутюн Саядян – най-изтъкнатия представител на тази музикална епоха, известен с псевдонима Саят-Нова. Роден в Тифлис (Тбилиси), той пише и пее на четири езика (арменски, грузински, азербайджански и персийски) и става придворен музикант на грузинския цар Ираклий II. Неговото творчество издига ашугската поезия до нивото на класическата литература.Саят-Нова
Класическа музика В Армения класическата музика започва своето развитие през XIX век. В страната, а също и в градовете на Южен Кавказ и Турция с голяма арменска диаспора, се появяват дружества, посветени на просветителска дейност в музикалната сфера. Музикантите, завършили европейски и руски консерватории, се обединяват в инструментални ансамбли, създават се и неголеми симфонични оркестри.Армянский музей. История армянской музыки
Основите на арменската класическа музика се полагат от известния музиковед и композитор Комитас. В края на XIX век той възражда и систематизира арменското музикално наследство и поставя началото на националния музикален стил. Неговите усилия за съхраняване на самобитната арменска музика, както и собствените му композиции, създадени в рамките на тази традиция, оказват ключово влияние върху следващите поколения арменски композитори.Grand Piano. Armenian Treasures