Ивичест хигрофорус (Hygrophorus arbustivus) е вид гъба от семейство Tricholomataceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Шапката е плоскоизпъкнала до плоска, често с тъпо връхче в средата, 3 – 7 cm в диаметър, жълто-кафяво-оранжева, розово-оранжева до бледочервеникава, към ръба по-светла – белезникава, радиалновлакнеста, лепкава. Пластинките са слабо низбягващи, редки, бели. Пънчето е цилиндрично, 5 – 8 × 0,8 – 1,2 cm, белезникаво до бледожълто, със зърнест налеп в горната част. Месото е бяло. Спорите са широкоелипсовидни, 6 – 9 × 5 – 6 µm, безцветни. Образува плодни тела на групи през септември – октомври.
Разпространение и местообитания В България видът е намиран по Черноморското крайбрежие (южната част – Маслен нос), в Софийския район (край село Белопопинци) и Родопите (Източните – местността Падало, Ивайловградско). Общото му разпространение обхваща Европа, Азия и Северна Америка. Среща се в широколистни гори (дъб – Quercus, бук – Fagus), на варовити и песъчливи почви.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват промяната на местообитанията в резултат на земеделие, дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт и пожари. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България, а част от находищата му са в резерват „Ропотамо“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се предвиждат проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, включването му в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията му.
Източници