Кладованов карамфил (Dianthus pontederae subsp. kladovanus) е многогодишно тревисто растение от семейство Карамфилови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто, туфесто растение с изправени стъбла, високи до 25–40 (60) cm. Листата са линейни, дълги 25–40 mm и широки 2–4 mm, на върха заострени, с листни влагалища 3–5 пъти по-дълги, отколкото широки. Цветовете са събрани в гъсти главички и са светлопурпурни. Обвивните люспи на съцветието са овални, с тесен ципест ръб. Чашката е дълга 7–9 mm и широка 2–3 mm, венчето е до 1,5 cm в диаметър, а венчелистчетата са 3–5 mm, назъбени. Плодът е кутийка. Цъфти през юни – юли, плодоноси през юли – август. Насекомоопрашващо се растение, което се размножава със семена; възобновяването е слабо.
Разпространение и местообитания В България видът е разпространен по Черноморското крайбрежие (Сев. – Побити камъни), Дунавската равнина (Никопол) и Предбалкана (Зап. – Белоградчик, Пъстрина при Монтана), до 500 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Югоизточна Европа (Унгария, Румъния, Сърбия и България). Локално разпространен вид; съвременни данни има само от природната забележителност „Побити камъни“ във Варненско – групите „Авренска поляна“ (площ на популацията 500 m², численост 120 индивида) и „Пчелина“ (под 20 m², 5 индивида). Няколкократните наблюдения в периода 1989–2003 г. показват, че растенията са възрастни и че няма увеличаване на числеността.
Природозащитен статут Сред основните заплахи за вида са залесяването в района на находищата и последващото настаняване на самосев от черен бор и акация, както и унищожаването на хабитатите при изземване на пясък или варовик. Отрицателно действат интензивната паша, а в групата „Авренска поляна“ – подивелият кактус Opuntia vulgaris. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, а тези в „Побити камъни“ – в границите на защитени местности. Необходими са контрол на спазването на режимите на защитените територии, проучване за потвърждаване на старите и издирване на нови находища, мониторинг на състоянието на популациите (особено в находищата с инвазивни видове), популяризиране сред местното население и съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници