Критски ветрогон (Eryngium creticum) е едно- или двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Едно- или двугодишно тревисто растение, обикновено синьо-виолетово оцветено. Коренът е цилиндричновретеновиден, а стъблото е високо 25 – 70 cm. Приосновните и долните стъблови листа са дълги 5 – 15 cm и широки 3 – 15 cm, на дръжки, тънкокожести до почти тревисти, цели или 3-делно врязани до напълно 3-делни, по края напиленоназъбени до едро бодливоназъбени. Стъбловите листа са като приосновните, а най-горните – с тънки дялове, подобни на листчетата от обвивката на главичките. Съцветието е връхно, плейохазий, с лъчи, носещи от 30 до 100 главички. Обвивката на главичките е с 5 – 7 ланцетнолинейни до линейни, силно шиловиднозаострени в твърд бодлив връх листчета. Главичките са 0,5 – 1 cm в диаметър, сферични или широкояйцевидни, многоцветни и сбити. Венчелистчетата са бели, продълговати, по-дълги от чашката. Плодовете са елипсовидни до обратнояйцевидни, съставени от два едносеменни дяла (мерикарпии). Цъфти юни – юли, плодоноси юли – септември. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Източните Родопи (защитена местност „Големият сипей“), Тракийската низина (с. Шишманци, Пловдивско, северно от Димитровград, с. Брягово, Хасковско, Свиленградско) и Тунджанската хълмиста равнина (с. Княжево, Елховско), до 300 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров, Източното Средиземноморие и Югозападна Азия (Мала Азия).
Расте по сухи тревисти и каменисти места, най-често ксеротермни пасища, доминирани от Festuca valesiaca, и храсталаци, на бедни почви. Образува малочислени популации с дифузно разпределение на индивидите и второстепенна роля в изграждането на растителните съобщества. За района на разпространение е характерно интензивно селско стопанство, което води до намаляване на заеманите площи и на числеността на популациите.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се отчитат стопанисването на терените като пасища, замърсяването на почвите, както и залесителните и горскостопанските мероприятия.
Едно от находищата в Източните Родопи е в границите на защитена местност „Големият сипей“, а част от находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходимо е проучване на числеността на популациите, мониторинг на тяхното състояние и събиране на семена за съхраняване в семенни генбанки.
Източници