Тракийска власатка (Festuca thracica) е многогодишно тревисто растение от семейство Житни. В България е застрашен вид, балкански ендемит, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто туфесто растение. Стъблата са високи до 40 cm, изправени, почти голи. Листата са нишковидни, тръбестозавити, до 1 mm широки, твърди, синкавозелени, разпръснатовлакнести. Съцветието е метлица с грапави клонки, дълга 5 – 10 cm. Класчетата са с 3 – 4 фертилни цвята, дълги около 8 mm. Плевите са дълги 4 – 5 mm, почти равни, тясноланцетни, заострени, влакнести. Долната плевица е дълга 5 – 6 mm, гъстовлакнеста, с връхно разположен грапав осил, дълъг 3 – 4 mm. Плодът е зърно. Цъфти април – май, плодоноси май – юни. Размножава се вегетативно и със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в южната част на Струмската долина, Славянка, Южен Пирин и Средните Родопи, на 100 – 1000 m надморска височина; в литературата видът се посочва и за Тракийската низина. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров (Южна България и Северна Гърция). Расте върху сухи песъчливи и каменливи канелени почви, както и на плитки хумусно-карбонатни почви в отворени ксерофитни тревни съобщества или в окрайнините на дъбови гори. Образува компактни популации с висока численост.
Природозащитен статут Основните заплахи за вида са пашата и утъпкването от домашни животни в близост до населените места, разпокъсването и загубата на хабитата вследствие на създаването на трайни насаждения или разораването на земите, естествените и предизвиканите от човека пожари, както и ограниченото разпространение. Част от находищата попадат на територията на резерватите „Алиботуш“ (Славянка) и „Червената стена“ (Родопите) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се предвиждат ограничаване на пашата в известните находища и проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори.
Източници