Тъмнолилава самогризка (Scabiosa atropurpurea) е двугодишно тревисто растение от семейство Лугачкови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Двугодишно тревисто растение. Стъблото е високо до 60 cm, изправено, около средата разклонено, разреденовлакнесто. Листата са срещуположни, грапави, долните – яйцевидни или лировидни, назъбени, горните – перестонарязани, с линейни дялове. Съцветието е главичка с диаметър 1,5–3 cm, в основата с 8–10 линейни листчета. Цветовете са виолетово-розови, външните по-едри. Съплодната главичка е продълговатояйцевидна. Цъфти през юни – юли, плодоноси през юли – август. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща по Южното Черноморско крайбрежие (южно от Бургас), в Тракийската низина (между селата Райкова могила и Щит, Свиленградско), Тунджанската хълмиста равнина (западно от село Мелница, Елховско) и Странджа (в долините на реките Велека и Резовска), от 0 до 300 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Южна Европа, Северна Африка и Мала Азия (крайбрежието на Черно и Егейско море). Расте върху сухи, каменливи и песъчливи, канелени почви, както и на плитки хумусно-карбонатни почви в отворени тревни съобщества или в деградирани тревни ценози. Образува малки групи с численост под 100 индивида, като популацията западно от село Щит наброява над 700 индивида.
Природозащитен статут Основни заплахи за вида са пашата и утъпкването от домашни животни в близост до населените места, разпокъсването на хабитата вследствие на разораването на земите и развитието на черноморския туризъм, както и пожарите – естествени и предизвикани от човека. Част от находищата на вида попадат на територията на природен парк „Странджа“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки са ограничаване на пашата и строителството в известните находища и детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори.
Източници