Украинско коило (Stipa ucrainica) е многогодишно туфесто тревисто растение от семейство Житни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Туфесто многогодишно тревисто растение. Стъблата са многобройни, високи 45–60 cm, сивкави. Листата са по-къси от съцветията, с сгъната, в сухо състояние завита листна пластинка с диаметър 0,5–0,9 mm; гръбната ѝ повърхност е с власинки до 0,5 mm (почти прилегнали в сухо състояние), а коремната страна е късовлакнеста. Езичетата на приосновните листа са дълги 1–2 mm, а на горните – 5–6(8) mm. Съцветието е тясно, дълго 10–15 cm, с 5–7 класчета. Плевите са почти еднакви, източени, заострени; плевицата е 17–19(21) mm, със 7 линии от власинки, най-дългата от които завършва на 2–4 mm под основата на осила. Осилът е дълъг 25–35 cm, с власинки, дълги 5–6 mm. Цъфти през май – юни, плодоноси през юни. Опрашва се от вятъра. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща по Черноморското крайбрежие (на север – между селата Тюленово, Горун и Видно; на юг – над Слънчев бряг), до 150 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Южна Украйна, Югозападна Русия, северните склонове на Кавказ, Молдова, Източна Румъния и Източна България. Расте в тревни съобщества на плитки почви. Видът е сравнително по-мезофилен от останалите видове от род коило; в едно от трите известни находища у нас той доминира в съобществото Stipo (ucrainicae) – Festucetum valesiacae. Наблюдавана е популация с площ около 3 ha.
Природозащитен статут Основни заплахи за вида са ограниченото му разпространение и унищожаването на части от популациите поради разораване. Две от находищата са в границите на защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът е установен през 2007 г.; необходими са проучвания в района за издирване на нови находища, включването му в списъка на защитените растения и съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници
Категория:Житни