Урумов окситропис (Oxytropis urumovii) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. Видът е български ендемит и глациален реликт, който в България е уязвим вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно безстъблено тревисто растение. Прилистниците са яйцевидноланцетни, ципести, сраснали помежду си. Листчетата са 8–15 двойки, дълги (5)7–12(14) mm и широки (2)3–4(5) mm, яйцевидноланцетни. Съцветните дръжки са дълги (3)5–16(28) cm, рядко по-дълги от листата. Съцветията са с (4)6–10(15) цвята. Чашката е 1/2 до 1/3 от дължината на венчето. Венчето е дълго (12)14–15(16) mm, светложълто. Плодът е боб, дълъг 10–14 mm и широк 4–5 mm, яйцевиден. Семената са с диаметър 1,5–2,2 mm, тъмнокафяви, гладки. Цъфти през юли – септември, плодоноси през август – октомври. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Северен Пирин (Голям и Малък Казан, връх Вихрен, Бански Суходол, Разложки Суходол, Каменитица), на надморска височина 2500–2800 m. Видът е български ендемит и извън България не се среща. Расте по мраморни скали с плитка хумусно-карбонатна почва на източни и северозападни склонове. Популациите са с добра численост и участват в алпийски тревни съобщества заедно с Festuca pirinica, Onobrychis scardica, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Carum graecum, Achillea ageratifolia, Campanula velebitica, Thymus perinicus, Centaurea achtarovii и други.
Природозащитен статут Основни заплахи за вида са туризмът, лавините и свлачищата. Популациите се намират в национален парк „Пирин“, част от тях – в резерват „Баюви дупки – Джинджирица“, и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходима мярка е засилване на охраната в национален парк „Пирин“ през летните месеци по туристическите маршрути, минаващи през находищата на вида.
Източници