Фривалдскиев зановец (Chamaecytisus frivaldszkyanus) е нисък храст от семейство Бобови и е български ендемит. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Нисък храст, висок до 20 – 30(50) cm, с изправени леторасти и клонки, гъсто покрити с изправени и закривени власинки. Листата са тройни, листчетата дълги 10 – 12 mm и широки 3 – 12 mm, разреденовлакнести до почти голи. Цветовете са по 5 – 10 в главести съцветия по върховете на клонките. Венчето е бяло, дълго 18 – 22 mm, почти по цялата гръбна повърхност гъсто разпереновлакнесто. Чашката е неправилна, дълга 10 – 13 mm и широка 4(5) mm. Плодът е боб, дълъг 2 – 2,5 cm и широк 5 – 6 mm, гъсто разпереновлакнест. Семената са 3 – 4, бъбрековидни, кафяви, гладки. Цъфти юни – юли, плодоноси август – септември. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Видът е български ендемит, разпространен в Дунавската равнина, Предбалкана, Средна и Източна Стара планина, Средните Родопи, Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина, до 1200 m надморска височина. Расте из храсталаци и разредени гори в предпланините и планините, с малочислени популации от групи или единични растения.
Природозащитен статут Популациите са малочислени, силно фрагментирани и попадат в зоната на активна антропогенна дейност, а възможностите за възобновяване са силно ограничени. Малочислена популация попада в границите на резерват „Каменщица“ в Средна Стара планина, а част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходима мярка за защита е мониторинг върху състоянието на популациите.
Източници