Цариградски нахут (Cicer montbretii) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо 20 – 40(50) cm. Листата са нечифтоперести, листчетата 13 – 17 на брой, елиптично до елиптичнояйцевидни, в основата закръглени, на върха притъпени, по ръба остро назъбени или напилени, от двете страни повече или по-малко жлезистовлакнести. Прилистниците са яйцевидни, гъсто жлезистовлакнести, дълбоко назъбени. Цветовете са на дръжки, по 2 – 5, рядко единични, в рехави гроздовидни съцветия в пазвите на листата. Чашката е звънеста, жлезистовлакнеста. Венчето е дълго 25 – 28 mm. Флагчето е яйцевидно, на върха врязано, бяло, голо, по-дълго от крилцата и ладийката. Крилцата са яйцевидноелиптични, бели, голи, ладийката е бяла с виолетово петно. Плодът е боб, дълъг до 2,5 cm, продълговаторомбичен, кафяв, жлезистовлакнест, 3 – 4-семенен. Семената са кълбести, кафяви до черни. Цъфти май – юни, плодоноси юни – юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща по Южното Черноморско крайбрежие (Маслен нос, около Ахтопол, местността Силистар) и в Странджа (на много места около Папия, селата Бродилово, Кости, Кондолово, Граматиково, Изгрев, Българи, резерватите „Силкосия“ и „Узунбуджак“, край Малко Търново), до около 300 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров (България, Албания, европейската част на Турция) и Югозападна Азия (Мала Азия). Обитава каменисти и тревисти сухи поляни, край дъбови гори и ерозирани склонове край пътища върху излужено канелени горски и жълтоземноподзолисти почви. Субпопулациите се състоят от единични индивиди и малки групи, заемат малки площи от порядъка на 10 – 20 m², като индивидите достигат до плодообразуване, но заемането на нови територии се препятства от конкуренцията на туфести житни треви.
Природозащитен статут Отрицателно действащи фактори са стопанската дейност (животновъдство, залесяване, дърводобив), ограниченото разпространение и малочислените популации. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а популациите му са в границите на защитени територии (резерватите „Ропотамо“ и „Узунбуджак“, природен парк „Странджа“ и защитена местност „Силистар“); находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите, мониторинг на състоянието им и събиране на семенен материал за съхраняване в семенна генбанка.
Източници