Червен хедизарум (Hedysarum tauricum) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение с вдървеняло коренище. Стъблата са високи 20 – 30 cm, възходящи или изправени, почти от основата разклонени. Листата са с 6 – 8 двойки листчета, по-къси от съцветната дръжка. Съцветията са гроздовидни, с 6 – 12 цвята. Венчето е дълго 13 – 16 mm, розово-виолетово. Плодът е боб, късо прилегналовлакнест, дълъг 5 – 10 mm и широк 5 – 5,5 mm, сиво-зелен. Семената са дълги 2,5 mm, бъбрековидни, кестеняви. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Размножава се главно със семена, ограничено и вегетативно.
Разпространение и местообитания В България видът се среща по Черноморското крайбрежие, в Североизточна България, Дунавската равнина и Предбалкана, на надморска височина 0 – 100 m. Общото му разпространение обхваща Югоизточна Европа (Балканския и Кримския полуостров). Видът е представен с ограничен брой находища и малочислени, силно фрагментирани популации. Обитава главно сухи карбонатно-черноземни почви по каменисти склонове и ерозирани терени, което е свързано с ниската му конкурентна способност, и се среща в зона на силно антропогенно влияние. Има ограничени възобновителни способности поради ниска кълняемост на семената и неблагоприятни условия за тяхното покълване.
Природозащитен статут Отрицателно действащи фактори са промените в режима на стопанисване, свлачищата, ерозията, лошото възобновяване, ниската плътност и ограниченият ареал. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, като част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходима мярка за защита е мониторинг върху състоянието на популациите на вида.
Източници
Категория:Бобови