Червено-кафява чашка (Peziza michelii) е вид гъба от семейство Pezizaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Плодните тела (апотеции) са приседнали, единични или на групи, дисковидни или дълбоко чашковидни, 0,8 – 3 cm в диаметър, с гладък червено-кафяв химений и по-светла, бежово-кафява, слабо брадавичеста външна повърхност и вълновидно извит ръб. Спорите са елипсовидни, 12,5 – 17,5 × 5 – 10(12,5) µm, едноклетъчни, с две мастни капки и добре забележими брадавички по повърхността на обвивката, безцветни. Образуват плодни тела през юли – септември.
Разпространение и местообитания В България се среща по Черноморското крайбрежие (Южно – между село Влас и „Слънчев бряг“, „Елените“, резерват „Аркутино“), Стара планина (Западна – край хижа „Ком“) и Средна гора (Лозенска планина). Общото му разпространение обхваща Европа и Северна Америка. Среща се на почва в иглолистни, широколистни и смесени гори.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват промяната на хабитатите в резултат на залесяване, животновъдство, дърводобив и туризъм, както и промяната в динамиката на местните видове, които влияят директно върху хабитата.
Видът е включен в Червения списък на гъбите в България. Едно находище попада в границите на резерват „Аркутино“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са изследване на биологията и екологията на вида и включването му в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Източници