Шарпланински ранилист (Betonica scardica) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, хоризонтално. Стъблото е високо 60 – 80 cm, изправено, неразклонено. Листата са удълженояйцевидни, най-широки в сърцевидната основа, дълги 4 – 9 cm и широки 2 – 4 cm, по ръба едро, остро или закръглено дълбоконазъбени, отгоре рядковлакнести, отдолу гъстовлакнести до напластено бяло звездовидновлакнести; долните листа са с дръжка, по-дълга от петурата, а стъблените (4 – 5 двойки) са с къси дръжки до приседнали. Съцветието е тясноцилиндрично, като най-долните 1 – 2 прешлена са отдалечени. Прицветниците са почти равни на чашката, широколанцетни. Чашката е дълга 9 – 11 mm, в основата гола, нагоре просто- и звездовидновлакнеста. Венчето е бяло до бледорозово, отвън звездовидно влакнесто. Тичинковите дръжки са влакнести, а прашниците – пурпурни. Орехчетата са кафяви, тристенни, удължени. Цъфти през юни – юли, плодоноси през юли – октомври. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България се среща в Знеполския район (Рудина планина – Боровски дол, край село Уши, Конявска планина – река Матица) и Западните гранични планини (Осоговска планина над Кюстендил), на около 800 m надморска височина. Общото му разпространение е ограничено в рамките на Балканския полуостров (България, Албания, Гърция и бивша Югославия). Расте в редки дъбови гори и храсталаци от ксеромезофитен тип. Популациите са с ограничена площ, малочислени, с ниска плътност. В един от локалитетите (Боровски дол) е извършено залесяване с бял бор, вследствие на което част от площта е самозалесена, условията за развитие на вида са влошени и популацията е силно потисната.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват стопанската дейност (паша, залесяване, дърводобив), ограниченото разпространение и малочислените популации.
Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите, мониторинг на състоянието на популациите и местообитанията и събиране на семена за съхраняване в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници