Дилян Спиридонов Дорон (роден през 1953 г.) е български предприемач, получил обществена известност през 90-те години на XX век във връзка с опита за придобиване на контрол върху държавната банка „Биохим“ чрез сделки с временни удостоверения за акции.„Как Дорон купи банка „Биохим““, Капитал, 19 декември 1994 г. Посетен на 7 август 2026 г.„Дилян Дорон“, Пари, 1 декември 1996 г., архив на Дневник. Посетен на 7 август 2026 г.
Срещу Дорон е водено наказателно производство, продължило повече от десет години и приключило с окончателното му оправдаване през 2004 г.„Дорон срещу България“, жалба № 39034/04, Европейски съд по правата на човека, 14 октомври 2010 г. Посетен на 7 август 2026 г.Павлина Трифонова, „Плащат 3000 евро на Дилян Дорон, дълго го съдили“, 24 часа, 9 март 2011 г. Посетен на 7 август 2026 г. През 2010 г. Европейският съд по правата на човека установява, че прекомерната продължителност на производството и липсата на ефикасно вътрешноправно средство за защита са нарушили правата му по Европейската конвенция за правата на човека.
Случай с банка „Биохим“ На 23 март 1993 г. съветът на директорите на банка „Биохим“ взема решение за увеличаване на капитала на банката от 80 млн. на 600 млн. неденоминирани лева. На 3 юни същата година са издадени нови временни удостоверения за акции, а през юли са сключени договори с финансово-брокерски дружества за предлагането им.Александър Кацаров, „Ексшефове на „Биохим“ се разминаха с райетата“, Money.bg, 11 октомври 2004 г. Посетен на 7 август 2026 г.
Част от временните удостоверения са придобити от физически лица и дружества, представлявани от Дорон или упълномощили го да действа от тяхно име. Сделките предизвикват обществен и институционален спор и са описвани в българския печат като опит за „скрита“ или „тайна приватизация“ на банката.
Според държавното обвинение действията на ръководители на „Биохим“ при увеличаването на капитала и продажбата на временните удостоверения са целели да облагодетелстват Дорон. Тази теза е оспорена от защитата и от част от свидетелите по воденото срещу банковите ръководители отделно наказателно дело. Опитът не довежда до придобиването на контрол върху банката от Дорон или от представляваните от него лица и дружества.
Наказателно производство На 7 март 1994 г. срещу Дорон е повдигнато обвинение за подпомагане и подбудителство при длъжностно присвояване в особено големи размери. На следващия ден той е разпитан и е извършено претърсване на служебните му помещения. На 28 март 1994 г. му е повдигнато и обвинение за документна измама и му е определена парична гаранция.
След като гаранцията не е платена и Дорон не е открит за последващ разпит, българските власти започват националното и международното му издирване с помощта на Интерпол. Той е установен в Швейцария на 5 декември 1994 г. и е екстрадиран в България на 26 януари 1996 г.
На 5 юли 1997 г. прокуратурата прекратява част от обвиненията. Производството продължава по обвинение за документна измама в особено големи размери, а обвинителният акт е внесен в Софийския градски съд.
На 12 януари 1999 г. Софийският градски съд оправдава Дорон. На 13 март 2000 г. оправдателната присъда е потвърдена от Софийския апелативен съд. На 3 октомври 2001 г. Върховният касационен съд отменя въззивното решение поради процесуални нарушения и връща делото за ново разглеждане.
При повторното разглеждане Софийският апелативен съд отново потвърждава оправдателната присъда на 21 ноември 2003 г. На 24 юни 2004 г. Върховният касационен съд оставя присъдата в сила и оправдаването на Дорон става окончателно.
„Дорон срещу България“ На 25 октомври 2004 г. Дорон подава жалба срещу България пред Европейския съд по правата на човека. Разглежданото от съда наказателно производство е продължило десет години, три месеца и седемнадесет дни.
В решението си от 14 октомври 2010 г. ЕСПЧ приема, че делото е било относително сложно. Съдът отбелязва, че част от забавянето в досъдебната фаза се дължи на отсъствието на Дорон от страната. Установени са обаче и значителни забавяния, за които отговорност носят българските власти, включително връщането на делото поради процесуални нарушения и забавеното изготвяне на съдебни решения.
ЕСПЧ установява нарушение на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека поради неспазването на изискването делото да бъде разгледано в разумен срок. Установено е и нарушение на член 13 поради липсата на ефикасно вътрешноправно средство за защита срещу прекомерната продължителност на производството.
На Дорон са присъдени 2400 евро обезщетение за неимуществени вреди и 600 евро за направените по производството разходи.
Бележки
Категория:Български предприемачи след 1989 година