Алекситимията ( „без“, „реч“, „душа“, „чувство“, „дух“) е неспособност да се възприемат и описват чувствата.
Характеристики Трудности при идентифициране и описание на собствените чувства. Трудности при разпознаване на емоционални преживявания от вътрешни телесни сигнали. Мислене, което се фокусира повече върху външните и оперативни аспекти на реалността, отколкото върху вътрешните преживявания.
Изследвания предполагат, че алекситимията се среща по-често при хора със съществуващи психични състояния като тревожност, депресия, посттравматично стресово разстройство. Разпространението е значително повишено при хора с разстройство от аутистичния спектър.Lee, Ka Shu et al., 2022. Furthering the language hypothesis of alexithymia: An integrated review and meta-analysis. Neuroscience & Biobehavioral Reviews. Vol. 141.
Сама по себе си алекситимията не е психично заболяване, но може да окаже влияние върху междуличностните отношения и емоционалното състояние на човека.
Терминът е въведен от психотерапевтите John Case Nemiah и Peter Sifneos през 70-те години на XX век.
Развитие на състоянието Някои данни подсказват, че алекситимията може да има генетичен фактор. Средата, в която израства и живее човек, също може да повлияе върху способността за разпознаване на чувствата. Хора, преживели психологическа травма, може да срещнат предизвикателства при разпознаването на емоциите и тяхното адекватно обработване. Хора с физически мозъчни травми също могат да показват по-високи нива на развитие на състоянието. В зависимост от нараняването, неговото местоположение и сериозност, засегнатите мозъчни региони могат да увредят способността за обработка на емоциите, както и тяхното регулиране. Това може да повлие и на емпатията, емоционалния речник и осъзнатостта, наред с други неща.
Източници
Външни препратки Alexithymia Awareness Network
Категория:Индивидуалност