Ама̀до Нѐрво () е мексикански поет, писател, журналист и дипломат. Поезията му се отличава с използването на метафори и препратки към мистицизма. Нерво е смятан за един от най-значимите мексикански поети на XIX век.
Биография Ранни години Амадо Нерво е роден на 27 август 1870 година като Хуан Крисостомо Руис де Нерво и Ордас в Тепик, щата Наярит. Баща му умира, когато е на 5 години, а живота му бележат още две смъртни случая – самоубийството на брат му Луис, който също е поет, и смъртта на съпругата му Ана Сесилия Луиса Дайес само 10 години след женитбата им.
Първоначалното си образование получава в колежа „Сан Луис Гонсага“ в Хакона, Мичоакан. След дипломирането си постъпва в римокатолическата семинария в близкия град Самора, където учи природни науки, философия и една година право. Именно там Нерво развива интерес към мистицизма, който намира отражение в някои от ранните му произведения.Nervo, Amado (2006) Monday in Mazatlan: 1892-1894 chronicles, works of Amado Nervo, editing, study notes Gustavo Jiménez Aguirre, Mexico, ed. Universidad Nacional Autonoma de Mexico, pages 21-26.
Въпреки че първоначално Нерво възнамерява да стане свещеник, финансови затруднения го карат да приеме канцеларска работа в Тепик. По-късно се премества в Масатлан, където работи последователно в адвокатски кантора и като журналист за „Корео де ла Тарде“.
Писателска кариера През 1894 година Нерво продължава кариерата си в столицата Мексико, където става известен с работата си за списание „Асул“ заедно с Мануел Гутиерес Нахера. Именно тогава се запознава с творчеството на Луис Урбина, Таблада, Давалос, Рубен Дарио, Хосе Сантос Чокано и Кампоамор. Сътрудничи и на вестниците „Универсал“, „Насионал“ и „Мундо“, с който поддържа официално сътрудничество до юни 1897 година. През октомври 1897 година „Мундо“ започва да издава притурка, наречена „Комедия дел Мундо“, като Нерво поема цялостното ѝ ръководство. През януари 1898 година притурката се обособява от вестника и променя името си на „Комедия“.
Нерво придобива национална известност в литературните среди след публикуването на романа си El bachiller и поредица от стихосбирки, сред които Místicas и Perlas Negras. През 1898 година основава с Хесус Валенсуела списанието „Ревиста Модерна“ като продължител на „Асул“. В него излизат първите илюстрации на братовчед му Роберто Монтенегро, който по-късно става известен художник.
През 1902 година Нерво пише La Raza de Bronce в чест на политика и революционер Бенито Хуарес, бивш президент на Мексико. През 1919 година боливийският писател Алсидес Аргедас използва термина в романа си Raza de Bronce. През 1925 година терминът е използван и от мексиканския мислител Хосе Васконселос в есето му La Raza Cósmica.
В чужбина Нерво прекарва първите години на XX век в Европа, най-вече в Париж. Докато е там, е академичен кореспондент на Мексиканската езикова академия. По това време се сприятелява с Енрике Гомес Карийо и Аврора Касерес, за която пише пролог към книгата La rosa muerta.
По-късно Нерво е назначен за мексикански посланик в Аржентина и Уругвай.Carnegie Endowment for International Peace. Inter-America: a monthly that links the thought of the new world, Volume 2, University of Michigan: Inter-America Press, 1919, page 340.
Амадо Нерво умира на 24 май 1919 година в Монтевидео.
Бележки
Категория:Мексикански поети Категория:Мексикански писатели Категория:Мексикански журналисти Категория:Посланици на Мексико Категория:Посланици в Аржентина Категория:Посланици в Уругвай Категория:Родени в Тепик Категория:Починали в Монтевидео